— Телефонът е на госпожа Х. Нунес. Ето номерът на къщата и апартамента във Форум Ист. — Уонг постави другото листче върху бюрото. Марино го взе и погледна адреса.
— Има още нещо, което може би ви интересува. Според сведенията ми телефонът е поставен преди месец по бързата процедура. Обикновено във Форум Ист се чака дълго за телефон, списъкът от желаещи е голям, но това име не е било в него. Било е сложено допълнително най-отгоре.
Марино го погледна намръщено, с което изразяваше както нетърпение, така и раздразнение от всичко, което бе чул.
— Изясни се, — продължи бързо Уизард Уонг, — че е бил упражнен натиск. Моят човек ми съобщи, че до телефонната компания е пристигнало специално писмо, подписано от Нолан Уейнрайт, който е шеф по сигурността в Първа търговска американска банка. В писмото се казвало, че телефонът е нужен спешно за дейността на банката. Сметките се плащат от нея.
За пръв път от идването на Уизард Тони Мечката изглеждаше наистина разтревожен. За един миг на лицето му се изписа учудване, след това учудването бе заменено с безразличие. Макар че успя да се овладее, той трескаво мислеше, като свързваше току-що чутото с някои факти, които знаеше отпреди. Името Уейнрайт беше свързващото звено. Марино беше информиран за опита преди шест месеца да им пробутат един доносник, един престъпник на име Вик. Докато го измъчваха, той бе казал едно име — Уейнрайт. Марино знаеше за миналата слава на шефа по сигурността на банката. Подробно се беше информирал за него.
Дали не им бяха изпратили друг доносник? Тони Мечката беше съвсем наясно от какво би се интересувал той. А в „Дъбъл Севън“ имаше още куп неща, които не бяха за разкриване. Тони Мечката нямаше намерение да губи време в предположения. Този, който се бе обадил от клуба, шепнеше, така че не можеха да разпознаят гласа. Затова пък знаеха коя е жената и биха могли да измъкнат от нея всичко, което ги интересува. На Марино не му и минаваше мисълта, че тя може и да не иска да им сътрудничи. Окажеше ли се толкова глупава, те имаха достатъчно начини, за да я принудят да проговори.
Марино се разплати набързо с Уонг, седна и се замисли. И този път спази традиционния си начин на действие — не избърза с взимането на решение, а изчака няколко часа, за да подреди мислите си. Беше изгубена цяла седмица…
По-късно същата вечер той извика двама здравеняци, даде им адреса във Форум Ист и им заповяда:
— Доведете ми тук тази Нунес.
18
— Ако всичко това се окаже истина — заяви Алекс, — лично аз ще се погрижа Нолан Уейнрайт да бъде изхвърлен от банката.
— Разбира се, че е вярно — каза Марго. — Да не мислиш, че госпожа Нунес ще вземе да си измисля подобно нещо? И защо би могла да го прави?
— Да — напълно си права — призна той.
— Ще ти кажа още нещо, Алекс, аз ще искам много повече от главата на този ваш Уейнрайт, поднесена на тепсия. Значително повече.
Двамата бяха в апартамента на Алекс. Марго беше пристигнала преди половин час, след като се бе срещнала с Хуанита Нунес. Това, което научи от Хуанита, я възмути и вбеси. Хуанита й бе разказала за договорната, според която изпълняваше ролята на връзка между Уейнрайт и Майлс Истън. Довери й, че напоследък е започнала все повече да осъзнава големия риск, и че опасенията й са нараснали — не само за нея самата, но и за Естела. Марго внимателно изслуша всичко, разпита я за някои подробности и след това отиде направо при Алекс.
— Аз знаех, че Истън ще бъде използван като нелегален информатор. — На лицето на Алекс бе изписана тревога. Той отиде във всекидневната и донесе едно неотваряно шише с уиски. — Нолан ме информира за плановете си. В началото не одобрявах, но после се съгласих, защото аргументите му звучаха доста убедително. Кълна ти се, обаче, че не ми е споменавал за въвличането на Нунес в тази работа.
— Вярвам ти — каза Марго. — Не ти е казал, защото е знаел, че ще забраниш.
— Едуина знаела ли е?
— Очевидно не.
Алекс се ядоса: значи Нолан бе вършил всичко на своя глава! Как е могъл да постъпи така необмислено, дори глупаво! Някои шефове на отдели като Уейнрайт се ръководеха единствено от своите задачи и забравяха за общите интереси на банката.
— Преди минута спомена, че ще искаш „значително повече“… — Той спря да се разхожда и попита: — Какво означава това?
— Първото, което искам, е да се осигури незабавно безопасност на моята клиентка и детето й. Тя трябва да бъде преместена някъде, където да е вън от опасност. След това ще говорим за компенсациите.