— Твоята клиентка?
— Тази вечер предложих на Хуанита правната си защита. И тя се съгласи.
Алекс се усмихна и отпи от уискито си.
— Значи ние с теб сме противници, Бракън.
— В известен смисъл, да — каза Марго и добави любезно: — Но ти знаеш, че аз няма за използвам информацията, която получих в личния ни разговор.
— Да, знам. Затова като продължение на личния ни разговор ти казвам, че още утре ще направим нещо за госпожа Нунес. Ако е необходимо, ще я изпратим за известно време извън града. Нямам възражения за това. Що се отнася до компенсациите, трудно ми е да ти отговоря. Но след като проуча всичко, ще помислим и по този въпрос.
Алекс не й каза, но реши, че още утре сутринта ще извика Нолан Уейнрайт и ще му заповяда да приключи връзката с нелегалния информатор. Това означаваше да се погрижат за безопасността на момичето, както бе обещал на Марго, а също и да плати на Истън. Защо ли се бе съгласил на всичко това! Вътрешният му инстинкт се съпротивляваше против подобен начин на действие и той съжаляваше, че се бе поддал на убежденията на Уейнрайт. Рисковете бяха прекалено големи. Но за щастие грешката все още можеше да се поправи — още нищо лошо не се беше случило нито с Истън, нито с Нунес.
— О, господи! — въздъхна Алекс и разклати леда в чашата си, — защо точно сега, когато имаме толкова много проблеми трябваше да ни се стовари и това?!
19
Само още едно-единствено нещо беше необходимо и цялата загадка щеше да се разреши. Трябваха им съвсем малко сведения, за да научат къде е базата на фалшификаторите.
Когато Нолан Уейнрайт се зае с организирането на втората операция с нелегалния информатор, той не разчиташе на забележителни резултати. По-скоро я оценяваше като акция с далечен прицел, допускаше, че Майлс Истън може би ще успее да даде някаква незначителна информация, но след много време, може би след месеци. Вместо това Истън едва ли не скачаше от едно разкритие към друго. Уейнрайт се питаше дали самият Истън си дава сметка за тези изключителни успехи.
Във вторник сутринта Уейнрайт беше в скромния си кабинет и отново преглеждаше информацията.
С първия си доклад Истън съобщаваше, че е успял да проникне в „Дъбъл Севън Хелт Клъб“. Като се има пред вид всичко, което се бе случило по-късно, това беше много важно. Следваше потвърждение, че „Дъбъл Севън“ е свърталище на престъпници, включително и на такива като акулата Омински и Тони Марино Мечката.
След това Истън бе стабилизирал позициите си в клуба и бе получил достъп до стаите, в които се играеха нелегално хазарт игри.
Майлс Истън бе успял да купи десет фалшиви двайсетдоларови банкноти. След като Уейнрайт и другите ги провериха се оказа, че те са от същото високо качество като онези, които от месеци бяха в обръщение. Явно източникът бе един и същ. Истън съобщи името на пласьора и те вече го следяха.
Следваха още важни доказателства: фалшивото разрешително за шофиране, номерът на шевролета „Импала“, с който Истън беше пътувал до Луисвил с товар от фалшиви банкноти, бланката от самолетния билет. И той като много други самолетни билети бе купен с кредитна карта Кийчардж. Естествено, фалшива. Тук шефът по сигурността на банката за първи път се докопа до нещо, свързано с главния въпрос — нелегалното производство на фалшиви кредитни карти в огромни количества. Това производство продължаваше. А подправеното разрешително за шофиране само потвърждаваше, че е създадена доста добра, гъвкава организация, чийто ръководител очевидно беше бившият затворник Джулс Ла-рока. Както показваха разследванията, „Импалата“ е била открадната. Няколко дни след пътуването на Истън, тя била намерена изоставена в Луисвил.
Последният и най-важен факт бе разкриването на самоличността на фалшификатора Дани и богатата информация за дейността му. Източникът на фалшивите кредитни карти Кийчардж бе разкрит.
След като натрупа толкова много информация чрез нелегалния си агент Майлс Истън, Уейнрайт се почувства задължен да сподели основните факти със съответните служби. Затова преди седмица извика на среща в банката агенти от ФБР и американските секретни служби. Секретните служби трябваше да се включат, тъй като ставаше дума за фалшифициране на пари, а тяхно конституционно задължение беше да се грижат за защитата на американската парична система. От ФБР дойдоха същите агенти, които бяха в банката и преди година за разследването на изчезналите пари, същите, които арестуваха Майлс Истън — Инес и Далримпъл. С хората от секретните служби — Джордан и Кимби — Уейнрайт не се бе срещал.