Инес и Далримпъл бяха много благодарни на Уейнрайт за информацията. Но не и хората от секретните служби. Те смятаха, че Уейнрайт е трябвало да ги предупреди по-рано — в момента, в който получил първите фалшиви банкноти от Истън. А също, че чрез Уейнрайт Истън е трябвало да ги уведоми предварително за пътуването си до Луисвил.
Агентът от секретните служби Джордан бе намръщен, с мрачен поглед и непрекъснато му свиреха червата. Той мърмореше недоволно:
— Ако ни бяхте казали по-рано, можехме да направим хайка на пътя. А сега вашият човек Истън може да бъде обвинен, че е извършил углавно престъпление, а вие сте негов съучастник.
— Вече ви обясних, че Истън не е имал възможност да предупреди когото и да било — спокойно подчерта Уейнрайт. — Дори аз не знаех нищо. Той сам е поел риска и добре го е разбирал. Все пак си мисля, че е постъпил правилно. Що се отнася до углавното престъпление, никой не би могъл да докаже, че в колата е имало фалшиви пари.
— Имало е, сигурни сме — намръщи се Джордан. — Ние открихме фалшиви пари в Луисвил. Единственото нещо, което не знаехме, е кой ги е доставил.
— Е, сега знаете — намеси се агентът от ФБР Инес. — И благодарение на Уейнрайт всички се придвижваме доста напред в разследванията си.
— Ако бяхте направили хайка на пътя — добави Уейнрайт, — вие наистина щяхте да приберете куп фалшиви пари. Но всичко щеше да спре дотук и Истън нямаше да може да свърши нищо повече.
До известна степен Уейнрайт влизаше в положението на хората от секретните служби. Те бяха претоварени и преуморени, служителите бяха малко на брой, а напоследък количеството на фалшиви пари в обръщение растеше ли растеше. Те се бореха с многоглав змей, с един змей с десетки глави. Още не ликвидирали поредния център за печатане на фалшиви пари, и ето, че се появяваше друг. Някои продължаваха да работят необезпокоявани в продължение на месеци и години. Пред обществеността съзнателно се лансираше тезата, че фалшификаторите винаги биват залавяни, че не е възможно такъв род престъпление да остане неразкрито. Но Уейнрайт знаеше, че всъщност не е така.
Независимо че имаха известни различия, привличането на съответните служби помогна в разследването. Бе разкрита самоличността на хората, за които Истън бе съобщил. За тях бяха събрани необходимите факти в случай, че по-късно се наложи да бъдат арестувани. Изясни се, че фалшификаторът Дани е Даниъл Кери-ган, на седемдесет и три години.
— Кериган е бил арестуван три пъти, два пъти е съден за измама и фалшификация — съобщи Инес. — Но от петнайсет години не бяхме чували нищо за него. Или не се е занимавал с нищо незаконно, или пък е бил достатъчно умен и е имал късмет.
Уейнрайт се припомни думите на Дани пред Истън — че този път работел със стабилна организация, и ги сподели с останалите.
— Възможно е — отвърна Инес.
След първата среща Уейнрайт и четиримата агенти поддържаха постоянна връзка помежду си. Той обеща веднага да ги информира, щом получи нова информация от Истън. Всички бяха на едно мнение: най-важното беше да се установи къде точно работят фалшификаторите. Засега никой нямаше представа за това. Но съществуваше надеждата, че Истън ще успее да се добере до някаква следа и тогава ФБР и секретните служби щяха да се намесят.
Както се беше замислил, Нолан Уейнрайт чу звъна на телефона. Секретарката му съобщи, че господин Вандервурт би искал да го види колкото може по-скоро.
Уейнрайт беше изумен. Той седеше срещу Алекс Вандервурт от другата страна на бюрото му.
— Това не може да бъде сериозно! — заяви Уейнрайт. — Вие се шегувате.
— Говоря съвсем сериозно — каза Алекс, — макар че ми беше трудно да повярвам, че вие също сте били сериозен, след като, сте използвали по такъв начин Нунес. По-неразумен ход от този не виждам.
— Разумен или не, той даде резултат.
— Поставили сте младата жена в голяма опасност — каза Алекс, без да обръща внимание на думите му. — Не сте се консултирали с никого. В резултат на това ще трябва специално да се погрижим за сигурността й, а може би ще се наложи да отговаряме за това и пред съда.
— Постъпих така, защото смятах, че колкото по-малко хора знаят с какво се занимава, толкова по-добре ще бъде за нейната сигурност — не се предаваше Уейнрайт.
— Не! Вие просто се опитвате да се измъкнете, Нолан. Знаели сте, че ако науча аз или Едуина Д’Орси, ние няма да позволим подобно нещо. Аз знаех за Истън, нали? Нима мислите, че щях да проявя недискретност, ако ми бяхте казали за момичето?
— Е, може би сте прав. — Уейнрайт потърка брадата си с ръка.
— Прав и още как!
— И все пак, Алекс, това не е достатъчно основание, за да се откажем от тази операция. За пръв път, откакто правим опити да открием фалшификаторите на Кийчардж, сме близо до важни разкрития. Добре, решението ми да използвам Нунес е било погрешно, признавам. Но що се отнася до Истън, аз съм напълно прав и получените резултати го потвърждават.