— Нолан, веднъж вече се поддадох на убежденията ви — поклати глава Алекс, — този път не разчитайте на това. Ние се занимаваме с банкерство, а не с преследване на криминални престъпници. Ще търсим помощ и защита от съответните служби и ще им съдействаме, с каквото можем. Но няма да създаваме наши собствени програми за борба с престъпността. Затова ви казвам — ако е възможно, още днес прекратете ползването на услугите на Истън.
— Слушайте, Алекс…
— Вече слушах, и това, което чух, никак не ми хареса. Не съм съгласен Първа търговска американска банка да носи отговорност за живота на хората — дори и за живота на Истън. Решението ми е окончателно и няма смисъл да губим време за по-нататъшни спорове.
Уейнрайт мълчеше. Алекс продължи:
— Искам освен това още днес следобед да се срещнем тримата — Едуина Д’Орси, вие и аз, за да решим какво да правим с госпожа Нунес. Трябва да измислим нещо. Може би ще е необходимо…
На вратата се появи секретарката.
— Оставете ни — ядосано каза Алекс.
— Господин Вандервурт, на телефона е госпожица Бракън — каза момичето. — Било много спешно и моли да прекъснете работата си, за да говорите с нея.
Алекс въздъхна и взе слушалката.
— Да, Бракън?
— Алекс — каза Марго, — отнася се за Хуанита Нунес.
— Какво се е случило?
— Изчезнала е.
— Почакай — Алекс натисна един бутон, така че да чува и Уейнрайт. — Кажи сега!
— Ужасно съм разтревожена. Снощи, когато се разделихме с Хуанита, се разбрахме, че ще й се обадя днес в работата. Ей така, за кураж.
— И?
— Алекс, тя не е отишла на работа! — Гласът на Марго бе разтревожен.
— Може би…
— Обаждам ти се от Форум Ист. Дойдох тук, след като разбрах, че не е в банката, а и никой не отговаряше на домашния й телефон. Разговарях с някои от хората, които живеят в същата сграда. Двама от тях ми казаха, че както обикновено, Хуанита излязла тази сутрин с дъщеря си Естела. По пътя за банката Хуанита оставя Естела в детската градина Обадих се в детската градина. Нито Естела, нито майка й са се появявали тази сутрин.
Настъпи тишина. След малко се чу гласът на Марго:
— Алекс, чуваш ли ме?
— Да.
— След това се обадих отново в банката, този път разговарях с Едуина. Тя лично провери, но Хуанита все така я нямаше. Не се е обадила и по телефона, което е доста необичайно. Затова съм разтревожена. Сигурна съм, че се е случило нещо наистина ужасно.
— Имаш ли представа какво?
— Да — същото, за което мислиш и ти.
— Нолан е при мен — каза Алекс.
Уейнрайт се бе навел напред и слушаше внимателно.
— Отвлекли са я — промълви той. — Няма никакво съмнение.
— Кой я е отвлякъл?
— Някой свързан с бандата в „Дъбъл Севън“. Сигурно са разкрили и Истън.
— Мислите ли, че са я закарали в клуба?
— Не. Това е последното място, където ще отидат.
— Имате ли представа къде може да е?
— Не.
— Отвлекли са и детето, така ли?
— Вероятно да. — Уейнрайт беше ужасно притеснен. — Съжалявам, Алекс.
— Вие забъркахте тази каша — повиши тон Алекс. — Сега, за бога, трябва да направите всичко, за да измъкнете Хуанита и детето й!
— Първото нещо, което трябва да направим, е да видим дали има някаква възможност да предупредим Истън. — Уейнрайт мислеше трескаво, докато говореше. — Ако успеем да се свържем с него и да го предупредим, може би той ще може да ни каже нещо, което да ни наведе на следите на момичето.
Уейнрайт извади малкия си черен бележник и бързо набра един номер.
20
Всичко стана толкова бързо и така неочаквано, че тя успя да извика едва след като вратите на колата бяха затворени и голямата черна лимузина хвърчеше по шосето. Макар да съзнаваше, че е твърде късно, Хуанита извика няколко пъти „Помощ! Помощ!“, но един юмрук се стовари върху лицето й, а след това ръка в ръкавица запуши устата й. Тогава тя чу изпълнения с ужас писък на Естела и продължи да се бори. Същият юмрук отново се стовари върху нея, пред очите й притъмня, и тя изпадна в несвяст.
Денят започна съвсем нормално. Беше безоблачна, свежа сутрин в началото на ноември. Хуанита и Естела станаха навреме, закусиха и гледаха сутрешните новини на Ен Би Си на портативния черно-бял телевизор. Излязоха точно в 7,30 — Хуанита имаше достатъчно време да заведе Естела в детската градина, а след това да се качи на автобуса и да пристигне в банката навреме. Тя много обичаше сутрините, за нея бе истинско удоволствие, че денят й започва с грижи за Естела.