Продавачът на спортни стоки съобщи номера. Операторката го набра и той веднага се появи на екрана пред нея.
— Стойност на покупката?
Операторката натисна копчето, за да прехвърли данните в компютър, който се намираше няколко етажа по-долу.
Само за секунди компютърът прие информацията, направи необходимата справка и даде отговор:
ОДОБРЕНО
НОМЕР 7416984
БЪРЗО. СПЕШНО.
ПРЕДУПРЕДЕТЕ ТЪРГОВЕЦА! СЪОБЩЕТЕ НА ДЕЖУРНИЯ РЪКОВОДИТЕЛ!
ВКЛЮЧЕТЕ ВЕДНАГА ВАРИАНТ 17 ЗА СПЕШНИ СЛУЧАИ!
— Покупката е потвърдена — каза операторката на продавача. — Номер…
Говореше по-бавно от обикновено. Междувременно подаде сигнал до кабината на дежурната ръководителка — млада жена, която тутакси въведе информацията на своя екран. Тя посегна към един бутон, за да пусне в действие указанията по програма за критични ситуации номер 17.
Операторката в залата нарочно се запъна при обявяването на номера на кредитната карта и го повтори. Сигналите за критична ситуация се подаваха много рядко, но когато това се случеше, операторите бяха задължени да действат според инструкцията. Те трябваше да забавят колкото е възможно повече отговора. Благодарение на това забавяне след подаден сигнал за тревога бяха залавяни убийци, бяха спасявани жертви от похитителите им, бяха намирани отвлечени хора и откраднати ценности, а един син успя да види жива тежкоболната си майка… В такива моменти операторът задържа линията за няколко минути, а останалите вършат своята работа.
Инструкция 17 гласеше, че вицепрезидентът по сигурността трябва да бъде незабавно информиран, ако някъде бъде представена кредитна карта Кийчардж на името на Х. Е. Линколп. Искаше се и мястото, където е използвана кредитната карта. Като натисна няколко бутона пред себе си, дежурната ръководителка получи допълнителната информация СПОРТНИ СТОКИ „ПИЙТС“, а също и улицата, и номера. Тя вече набираше телефонния номер на господин Уейнрайт. Момичето усети, че информацията, която му предаде, го разтревожи. Той разпита накратко за подробностите и си ги записа.
Само след секунда критичната ситуация беше приключила за дежурната ръководителка, за операторката и за компютъра.
Но не и за Нолан Уейнрайт.
След разправията с Алекс Вандервурт преди час и половина, когато разбра, че Хуанита Нунес и детето й са изчезнали, Уейнрайт непрекъснато звънеше по телефона, а от време на време използваше едновременно и двата апарата върху бюрото си. Четири пъти се опита да се свърже с Майлс Истън, за да го предупреди за грозящата опасност. Консултира се с хората от ФБР и от специалните служби. От ФБР започнаха интензивно разследване по отвличането на Хуанита Нунес. Градската и щатска полиция бяха предупредени, че се издирват млада жена и дете, дадоха и описанията им. Договориха се, че от ФБР ще бъде изпратен екип, който да следи посетителите в „Дъбъл Севън“. Но тъй като в момента нямаха хора, това най-вероятно щеше да стане следобед.
— Ако нахълтаме в „Дъбъл Севън“ и започнем да задаваме въпроси — обясни специалният агент на ФБР Инес, — само ще се издадем, че знаем за връзките на клуба с подземния свят. Но понеже не разполагаме с никакви доказателства, ние не бихме могли дори да претърсим като хората. Освен това, според данните, които имаме от твоя човек Истън, клубът се използва само като място за срещи и в него не се прави нищо незаконно, освен хазартните игри, но това е дреболия.
Също като Уейнрайт, Инес бе убеден, че няма смисъл да търсят Нунес и дъщеря й в клуба.
Макар че разполагаха с по-малки възможности от ФБР, секретните служби се заеха да търсят скривалището на фалшификаторите. Там би могла да бъде отвлечената жена и детето й. Те се свързаха с тайните си агенти и информатори, като се мъчеха да се доберат до някакви конкретни данни, или поне до някакъв слух, който би могъл да ги насочи на следа. Всички действаха съвместно. Необичайно наистина, но в този момент сякаш забравиха за непрестанното съперничество и дрязгите помежду си.
След като Уейнрайт получи информация за използването на кредитната карта на името на Х. Е. Лйнколп, той незабавно се обади във ФБР. Съобщиха му, че агентите Инес и Далримпъл не са в управлението, но могат да се свържат с тях. Той продиктува спешното съобщение и зачака. Скоро получи отговор: агентите са в града, недалеч от посочения магазин. Вече се насочват към него. Чакат го на мястото.
Уейнрайт въздъхна с облекчение и забърза към колата си.
Когато пристигна, Инес разпитваше насъбралите се хора около магазина за спортни стоки „Пийтс“. Далримпъл беше вътре и разпитваше продавача. Инес разбута хората, приближи се до шефа по сигурността и каза намръщено.