— Почакай!
— Престани да вдигаш шум — обърна се той към Истън, — а ни изпей нещичко за себе си.
Виковете на Майлс преминаха в ридания, от които цялото му тяло се тресеше. Ръцете, които го държаха, се дръпнаха. От тях нямаше повече нужда.
— О’кей — каза Тони Мечката на Анжело. — Щом не спира да вие, продължавай!
— Не! Не! Ще говоря! Още сега! Веднага! — Майлс успя да овладее риданията си. Най-силният звук, който издаваше, бе тежкото му дишане.
Тони Мечката даде знак с ръка на Анжело да се отдръпне. Мъжете бяха наобиколили масата: Луи, Панч Кланси, телохранителят, който беше единият от четиримата мъже, измъкнали преди час Майлс от магазина, Ларока, намръщен и притеснен, защото очакваше, че ще го обвинят, че е препоръчал Майлс и старият печатар Дани Кериган, също доста разстроен и изнервен. Намираха се в стаята, където се печатаха фалшивите банкноти и документи. Макар да бе едва ли не негово владение, Дани дойде с неохота — нямаше как, Тони Мечката бе изпратил да го извикат.
— Значи през цялото време си шпионирал за тази гадна банка! — викаше Тони Мечката.
— Да — едва промълви Майлс.
— За Първа търговска?
— Да.
— И на кого докладваше?
— На Уейнрайт.
— Какво по-точно си му казал?
— За клуба… за хазартните игри… за тези, които го посещават.
— Включително и за мен?
— Да.
— Ах, ти, гадняр такъв! — Тони Мечката удари силно Майлс с юмрук по лицето.
Майлс залитна назад, но ужасната болка в прикованите ръце го накара бързо да се наведе напред и да заеме предишното си положение. Последва тишина, в която се чуваха само отчаяните му ридания и стонове. Тони Мечката дръпна няколко пъти от пурата и продължи разпита.
— Какво снесе още, копеле?
— Нищо… нищо! — тялото на Майлс се тресеше и той не можеше да го овладее.
— Лъжеш! — Тони Мечката се обърна към Дани Кериган. — Я донеси от онази киселина, която използваш при гравирането.
Старият печатар гледаше Майлс с омраза.
— Разбира се, господин Марино, — каза с готовност той.
Дани отиде до полицата и извади оттам бутилка с пластмасова запушалка. Върху него имаше етикет с надпис АЗОТНА КИСЕЛИНА. Използвай само за гравиране! Дани отвинти капачката и внимателно отля от течността в стъклена колба. Като внимаваше да не я разлее, той я донесе до масата и я постави пред Тони Мечката. След това взе една четка за гравиране и я сложи до колбата.
Тони Мечката взе четката и я потопи в азотната киселина. След това се пресегна и я прокара по едната страна на лицето на Майлс. През първите една-две секунди, докато киселината проникне през повърхността на кожата, нямаше никаква реакция. След това Майлс издаде нов отчаян вик, а парещата болка ставаше все по-силна. Под смаяните погледи на околните тъканта буквално се стопяваше от лицето на Майлс и на мястото на кожата зейна кафеникава рана.
Тони Мечката потопи отново четката.
— Ще те попитам още веднъж, гадино! И ако не получа от-говор, ще те намажа и от другата страна. Какво още разкри и им изпя?
Очите на Майлс бяха като на диво животно, хванато в капан.
— За фалшивите… пари — заекна той.
— Какво за тях?
— Купих от тях… и ги пратих в банката… казах им и за колата, която закарах до Луисвил…
— И?
— За кредитните карти… за разрешителните за шофиране.
— Знаеш ли кой ги е правил? Кой е печатал фалшивите пари?
Майлс кимна едва-едва.
— Дани.
— Кой ти каза?
— Той… самият.
— И ти издрънка всичко на ченгето в банката, така ли?
— Да.
Тони Мечката изгледа свирепо Кериган.
— Ах, тъпо пиянде такова! И ти не си по-добър от него.
Старецът се тресеше от страх.
— Аз не бях пиян, господин Марино. Аз просто си мислех, че той…
— Млъквай! — Тони Мечката явно изпитваше желание да цапардоса стареца, но се въздържа. После се обърна отново към Майлс: — Какво още знаят?
— Нищо!
— Знаят ли къде се печатат парите?
— Не.
Тони Мечката натопи четката в киселината и я извади. Майлс следеше внимателно всяко негово движение. Досегашният опит му подсказа правилния отговор.
— Да! Да, знаят! — извика той.
— И това ли каза на оня нехранимайко, ченгето от банката?
— Да, да — лъжеше отчаяно Майлс.
— А ти самият откъде разбра? — Четката стоеше приготвена над киселината.
Майлс знаеше, че трябва да намери отговор. Някакъв отговор, който би могъл да задоволи Марино.