В този миг на вратата се появиха няколко души. Хейуърд затвори очи и пристъпи напред.
25
Има дни в човешкия живот, мислеше си Алекс Вандервурт, които остават завинаги болезнено запечатани в паметта. Такъв беше денят, в който Бен Розели обяви, че скоро ще умре. Това беше преди малко повече от година. Днешният също бе от дните, които никога нямаше да забрави.
Свечеряваше се. Алекс си беше вкъщи, все още потресен от това, което се беше случило сутринта. Беше ужасно потиснат. Чакаше Марго, която трябваше да дойде всеки момент. Наля си за втори път уиски и сода и сложи дърва върху жарта в камината.
Сутринта беше дотичал пръв до вратата към терасата. След като чу от другите за състоянието, в което бе изпаднал Хейуърд, той веднага попита накъде е тръгнал. Алекс беше този, който извика името му. Извика го в мига, когато стъпи на терасата. Но беше твърде късно.
Остана потресен от вида на Роскоу, който сякаш за миг се задържа във въздуха, а след това бързо изчезна, надавайки ужасен и тутакси заглъхнал вик.
Алекс стоеше втрещен, целият трепереше и не можеше да каже нито дума. По стълбите след него тичаше Том Строгън. Той тутакси се разпореди да опразнят терасата — нещо, което Алекс не бе в състояние да направи.
Веднага след това долната врата, която водеше към терасата, беше заключена. Макар че вече нищо не можеше да се промени.
След като се смъкна на трийсет и шестия етаж, Алекс дойде на себе си и веднага отиде да съобщи на Джеръм Патертън. Следващите часове от деня бяха изключително напрегнати. Събитията течаха едно след друго, трябваше да се взимат важни решения, възникваха и разни подробности, които непрекъснато изменяха ситуацията. Всичко се обърка, дори не остана време да погледне текста на некролога, тази работа остана за следващия ден. Все пак успя да се обади на жената и на сина на Роскоу и да им изкаже съболезнованията си. Отговори на въпросите на полицията. Погрижи се и за подготовката на погребението. Тялото бе обезобразено и ковчегът щеше да бъде затворен със съгласието на следователя. Дик Френч подготви изявление за пресата и Алекс го одобри. Много въпроси бяха решени, но и много отложени.
Алекс си изясни доста неща, след като в късния следобед по препоръка на Дик Френч прие в кабинета репортера от „Нюсдей“ Ендикот. Журналистът изглеждаше доста потиснат. Той обясни, че само преди няколко минути е прочел от телекса новината за самоубийството на Роскоу Хейуърд. Ендикот описа подробно разговора си с Хейуърд тази сутрин.
— Ако можех само да предположа… — завърши той унило.
Алекс не се опита да го успокои. Моралните норми бяха задължителни и за журналистическата професия, но всеки сам решаваше как да постъпи в определена ситуация. И все пак Алекс го попита:
— Ще отпечатате ли статията след всичко това?
— Да, сър. Ще изменим само началото. Иначе всичко ще се появи утре, както го бяхме планирали.
— Тогава защо се обаждате?
— Просто изпитвах потребност да кажа на някого, че съжалявам.
— Аз също съжалявам — каза Алекс.
Когато се прибра вечерта, Алекс отново се замисли над този разговор. Обзе го съжаление към Роскоу й ужасните му терзания в последните минути.
Публикацията във вестника със сигурност щеше да им навлече големи неприятности. Тези дни се трупаха неприятност подир неприятност. Алекс успя да спре масовите тегления в Тайлърсвил. Подобни проблеми не последваха в другите клонове на банката и все пак доверието към Първа търговска американска банка бе силно подкопано, депозитите бяха сведени до нула. Само през последните десетина дни бяха изтеглени близо четирийсет милиона долара, а постъпилите средства бяха доста под традиционното равнище. Цените на акциите им на Нюйоркската борса рязко спаднаха.
Всъщност не само Първа търговска американска банка преживяваше трудни дни. Новината за безнадеждното положение на Съпранешънъл предизвика объркване и сред инвеститорите, и сред целия делови свят, включително и сред банкерите. Тя предизвика също така сериозни Сътресения на борсите не само в САЩ, но и в цял свят, които пък дадоха повод за всеобщи съмнения относно стабилността на долара. Някои започнаха да говорят, че това е сигурен признак за наближаващата нова депресия в световната икономика.
Ето как рухването на един гигант поражда съмнения, че и другите, макар солидни гиганти също могат да рухнат. Нито един човек, нито една корпорация и нито едно правителство не бива да пренебрегват най-простия финансов закон — дължиш ли нещо, един ден ще трябва да върнеш дълга си.