— И?
— На първо място ще приемем оставката на Джеръм като президент. Някои от нас настояха за това. Джеръм е съгласен. Всъщност, струва ми се, това е истинско облекчение за него.
Да, помисли си Алекс, Патертън с радост ще се откаже от този пост. Той не беше в състояние да се справи с многобройните проблеми, които се стовариха върху банката, нито пък можеше да взима разумни решения в сегашната критична ситуация.
— А след това — каза Кингзуд с характерната за него прямота и откритост, — ти ще бъдеш избран за президент. Назначението ти ще влезе в сила веднага.
Докато говореше, Алекс бе закрепил слушалката върху рамо-то си и запалил лулата си. Като чу последните думи, той дръпна от лулата и издуха дима.
— Но аз съвсем не съм сигурен, че искам тази работа, Лен.
— Допускахме, че ще кажеш нещо такова, затова и ти се обаждам. По-точно съм упълномощен да те помоля да приемеш — от свое име и от името на управителния съвет. — Кингзуд замълча и Алекс усети, че е доста смутен. Да моли и да убеждава някого съвсем не беше в стила на човек с положението на Ленард Л. Кингзуд. Но ето, че той го правеше: — Много добре помним, че ни предупреди за Съпранешънъл, но тогава мислехме, че правите сме ние. Оказа се, че не е така. Пренебрегнахме съвета ти, а сега всичко, което предрече, се сбъдна. Затова, макар и със закъснение те молим да ни помогнеш и да ни измъкнеш от това ужасно положение. Много от директорите съзнават своята лична отговорност. Добре помним, че ти ни предупреждаваше и за това.
— Мисля, че трябва да си помисля, Лен.
— Разбира се, това е твое право.
Алекс си помисли, че може би трябва да изпитва известно удовлетворение и чувство на превъзходство, защото се бе оказал прав. Сега можеше да каже: Аз ви предупреждавах! Може би трябваше да се чувства силен, защото държеше в ръцете си печелившите карти.
Но той не изпитваше нищо подобно. Изпълваше го дълбока тъга за напразно пропилените усилия и за изгубените позиции. Дори да успееше като президент, най-доброто, което можеше да направи за банката през следващите години, беше да й помогне да се възстанови до положението, в което беше преди Бен Розели да я напусне.
Заслужаваше ли си да хаби толкова сили? Струваше ли си да положи тези нечовешки усилия, да направи безброй лични жертви и да се подложи на толкова тревоги и напрежение? И за какво всичко това? За да спаси от провал една банка, един магазин за пари, една машина за пари. Не беше ли работата на Марго, например, в помощ на бедните и онеправданите много по-важна от неговата работа, не допринасяше ли тя значително повече за обществото? И да, и не, защото банките все пак бяха необходими, в известен смисъл те бяха толкова важни, колкото и хлябът. Без паричната система цивилизацията би се разпаднала. А банките, макар че не бяха съвършени, все пак позволяваха на тази система да действа.
Всичко това бяха абстрактни разсъждения. Имаше и един съвсем практически въпрос. Дори Алекс да приемеше ръководството на Първа търговска американска банка, на сегашния етап вече нямаше никакви гаранции за успех. Той можеше да се окаже начело на банката точно в оня миг, когато тя щеше да загине или пък щеше да бъде погълната от някоя друга банка. Тогава името му щеше да бъде завинаги свързано с този факт, а това означаваше край на кариерата му като банкер. От друга страна, Алекс знаеше, че той е единственият човек в момента, който би могъл да спаси Първа търговска американска банка. Освен че притежаваше необходимите качества, той отлично познаваше обстановката вътре в банката. Един външен човек не би имал време да се запознава с подробностите. Имаше и още нещо независимо от тежките проблеми, той твърдо вярваше, че банката може да бъде спасена.
— Ако приема, Лен, ще настоявам и за широки пълномощия да правя промени, включително и в управителния съвет — каза Алекс.
— Ще ги имаш — отвърна Кингзуд. — Лично ти го гарантирам.
— Нека помисля до утре — каза Алекс, загледан в лулата си. — Сутринта ще имаш отговора ми.
Той затвори телефона и се пресегна за питието си.
Марго го гледаше въпросително с чаша в ръка.
— Защо не прие веднага? И двамата знаем, че ще се съгласиш.
— Значи разбра за какво става дума?
— Разбира се.
— Защо си толкова сигурна, че ще приема?
— Защото не можеш да устоиш на изкушението. Защото банката е целият ти живот. Всичко останало е на второ място.
— Не съм сигурен, дали ми се иска това да е вярно — заяви той. И си каза, че навремето, когато се ожени за Силия, банката наистина бе на преден план. Дали все още беше така? Може би да, може би Марго беше права. Всъщност кой ли е в състояние да промени природата си…