Постепенно кражбите на пощенските пратки намаляха, но оттогава пък престъпниците измислиха нови, по-изтънчени методи на действие. Един от тях бе фалшифицирането на кредитните карти. Първите фалшификати бяха грубо направени и лесно се разпознаваха, но постепенно качеството се подобри и напоследък — както доказваха показаните от Уейнрайт фалшификати — човек едва ли не трябваше да е експерт, за да види разликата.
При всяка нова мярка, гарантираща сигурността на кредитните карти, престъпниците проявяваха достатъчно изобретателност и я неутрализираха или пък намираха някакъв нов начин за фалшифициране. В момента се произвеждаха нов вид кредитни карти, при които се използваше „подвеждаща“ снимка на собственика. В снимката нямаше нищо подозрително, ала разгледана с едно специално устройство, тя тутакси идентифицираше собственика. Схемата изглеждаше обещаваща, но Алекс не се съмняваше, че в най-близко време организираната престъпност ще намери начин да се пребори и с „подвеждащите“ снимки.
Не рядко крадците и фалшификаторите бяха арестувани и съдени, но полицията успяваше да се докопа до една незначителна част от измамниците. Големият проблем, особено що се отнася до банките, бе, че те не разполагаха с достатъчно хора, които да извършват разследвания по фалшификациите и да предлагат съответните санкции.
Алекс спря да кръстосва кабинета и попита:
— Възможно ли е тези последни фалшификации да са дело на организирана група?
— Не само че е възможно, но е и сигурно, защото всичко е съвсем изпипано. Организацията разполага с пари, техника и отличен специалист, който оформя фалшивата кредитна карта; явно имат и цяла разпределителна мрежа. Има и други факти, които го потвърждават.
— Какви?
— Както знаете, аз поддържам връзка с някои правни агенции. От тях разбрах, че напоследък в целия Среден Запад са се появили големи количества фалшиви пари, пътнически чекове и кредитни карти — и други карти, освен нашите. Забелязва се и много активно разпространение на откраднатите или фалшиви ценни книжа, на откраднатите или подправени чекове.
— И смятате, че всичко това има връзка с нашите фалшиви кредитни карти?
— Бих казал, че е възможно.
— И какво прави управлението по сигурността?
— Максималното. Всяка загубена или открадната кредитна карта се регистрира и ако е възможно, се издирва. С всеки изминат месец броят на подправените кредитни карти нараства. Отбелязали сме го в нашите доклади. Такова явление се нуждае от по-задълбочено разследване, само че не мога да го направя — липсват ми както хора, така и пари.
— Мисля, че въпросът с парите може да се уреди — усмихна се Алекс Вандервурт.
Той познаваше добре проблемите на Нолан Уейнрайт.
Като вицепрезидент на Първа търговска американска банка, Уейнрайт отговаряше за всичко, свързано със сигурността в централната сграда и в клоновете. Звеното по сигурността в отдела за креди ши карти бе само една от неговите задачи. През последните години авторитетът на управлението по сигурността в банката се повиши, средствата, с които разполагаше, нараснаха, но все още бяха недостатъчни. Всеки от ръководството знаеше това. Но тъй като управлението по сигурността осъществяваше дейност, която не носеше приходи, то оставаше назад в списъка за отпускане на допълнителни средства.
— Както винаги, Нолан, надявам се, че и този път сте приготвили предложение с точните цифри.
— Тук е описано всичко — каза Уейнрайт, и извади една кафява папка. — Най-спешната ни нужда е да назначим още двама души за разследване в кредитния отдел. Искам също така средства, за да ангажирам един таен агент, чиято задача ще бъде да разкрие източника на фалшивите кредитни карти, а също така и евентуалната му връзка вътре в банката.
— Мислите ли, че е възможно да се намери такъв човек? — попита учудено Вандервурт.
— Е, не смятам, че ще го открия чрез обява във вестника — усмихна се Уейнрайт, — но все пак ще опитам.
— Ще прегледам внимателно предложението ви и ще направя всичко, което зависи от мен. Повече от това не мога да ви обещая. Може ли да взема тези кредитни карти?
Шефът по сигурността кимна с глава.
— Друго има ли?
— Да, Алекс. Не смятам, че някой от ръководството, включително и вие, осъзнавате сериозността на проблема с фалшивите кредитни карти. Вярно, че можем да се поздравим, защото сме успели да ограничим загубите само в рамките на три четвърти процент от общия оборот, но общият оборот се увеличи неимоверно, а процентът на загубите остана твърд, дори нарасна. Както разбрах, прогнозите вещаят, че следващата година приходите от кредитните карти Кийчардж могат да достигнат три милиарда долара.