— В банката, разбира се, сме ужасно развълнувани и объркани. Това, което ни каза Бен, просто не изглежда възможно и реално.
— Боже господи — продължаваше да говори слисано Остин, — как ли се е чувствал, докато го е съобщавал!
Харолд Остин бе един от видните хора в града, представител трето поколение на стара фамилия. Преди години бил избран за един мандат в Конгреса — оттам и титлата „достопочтен“, която бе особено важна за него. Харолд Остин притежаваше най-голямата рекламна агенция в щата и беше един от ветераните сред банковите директори с много голямо влияние в съвета.
Хейуърд веднага се възползва от репликата му за съобщаването на вестта и рече:
— Разбирам отлично учудването ти от начина, по който бяхме известени. Честно казано, и на мен ми изглежда някак странно. Това, което ме засегна най-много, беше, че директорите не бяха уведомени. Смятам, че първи те трябваше да научат. Но при сегашното положение реших, че е мое задължение да се свържа незабавно с теб и останалите.
Орловият нос и строгите черти на Хейуърд подсилваха напрегнатото му изражение, а сивите му очи бяха студени зад стъклата без рамки.
— Съгласен съм с теб, Роскоу — отвърна Харолд Остин. — Смятам, че трябваше да ни бъде съобщено и оценявам това, което направи.
— Благодаря ти, Харолд. В такива случаи човек никога не е напълно сигурен кое е най-правилното решение. Единственото сигурно нещо е, че някой трябва да поеме ръководството.
Обръщението на първо име не затрудняваше Хейуърд. Той самият произхождаше от стар род, имаше много познати сред влиятелните среди в щата и беше сред видните членове на така наречената от англичаните „Old boys network“. Неговите лични контакти се простираха далеч извън границите на щата, стигаха до Вашингтон и до много други места. Хейуърд се гордееше със социалното си положение и с приятелските си връзки по върховете. Не забравяше да изтъква и факта, че един от предците му бе сред онези, подписали Декларацията за независимост.
— Друга причина, поради която членовете на управителния съвет трябва да са уведомени, е, че тъжната новина за Бен ще има големи последствия и ще се разпространи много бързо — продължи Роскоу.
— Несъмнено — съгласи се достопочтеният Харолд. — Още утре пресата ще започне да задава въпроси.
— Точно така. И ако не съумеем да обясним нещата както трябва, нашите вложители ще бъдат обзети от несигурност, има вероятност да спаднат и цените на акциите ни…
— Да…
Роскоу Хейуърд почувства, че е успял да насочи мислите на своя колега в нужната посока. Тръстът на фамилията Остин, която достопочтеният Харолд представляваше, притежаваше голямо количество акции на Първа търговска американска банка.
— Ако съветът предприеме енергични мерки — намекна Хейуърд, — и успокои вложителите и притежателите на акции, а и обществеността изобщо, — ефектът от тъжната новина може да бъде незначителен.
— Освен за приятелите на Бен Розели — сдържано заяви Харолд Остин.
— Аз говоря извън рамките на личната загуба. Моята болка, уверявам те, е толкова дълбока, колкото и на останалите.
— Какво по-точно имаш предвид, Роскоу?
— Накратко, Харолд, — продължаването на ръководството. И по-точно — банката не бива да остава без ръководител нито ден. Въпреки голямото ми уважение към Бен и без да пренебрегвам дълбоката ни привързаност към него, аз смятам, че банката прекалено дълго бе смятана за институция, ръководена от един човек. Разбира се, това съвсем не е така, и то от години. Никоя банка, получила място сред двайсетте най-крупни в страната, не би могла да се управлява от един човек. Но все още има хора — предимно външни — които мислят, че е така. Затова, макар че преживяваме тъжни дни, днес директорите би трябвало да използват предоставената възможност и да разрушат тази легенда.
Хейуърд усети, че мъжът отсреща обмисля внимателно отговора. Той дори си го представяше — красив, макар и позастаряващ плейбой, винаги издокаран, с модно подстригана стоманеносива коса. Както обикновено, вероятно и в момента той пушеше голяма пура. Ала достопочтеният Харолд съвсем не беше глупак, той имаше репутация на проницателен, преуспяващ бизнесмен. Най-сетне той каза:
— Смятам, че си напълно прав по отношение на перспективите. Съгласен съм с теб, че въпросът за заместника трябва да бъде решен, а вероятно и името му да бъде оповестено още преди смъртта на Бен.
Хейуърд внимателно слушаше какво ще каже събеседникът му по-нататък.
— Аз смятам, че този човек трябва да бъдеш ти, Роскоу. Отдавна съм го решил. Ти притежаваш качества, опит, а и твърдост също. Така че бих искал да ти предложа моята подкрепа. Бих могъл да убедя и други членове на съвета да последват примера ми. Нямаш нищо против, нали?