Тя се чудеше защо ли се тревожи толкова, след като очевидно беше крайно време да приключи с този случай и да му сложи точка.
Очевидно. Очевидното решение. Отново се сети за съвета на Луис: Не вярвай на очевидното!
Но как? Как да постъпи?
Едуина реши да обмисли нещата още веднъж, като започне от самото начало.
Кои бяха очевидните факти в този случай и в каква последователност се бяха появили? Първият очевиден факт беше, че парите липсват. Тук нямаше място за съмнение. Вторият, че сумата изчезнали пари е шест хиляди долара. С това се съгласиха четирима души: Хуанита Нунес, Тотънхоу, Майлс Истън и главният касиер в трезора. Никакви съмнения.
Третият очевиден факт беше увереността на Нунес, че знае точната сума на парите, които липсваха в два без десет следобед, и то след като бе работила усилено около пет часа, без да е правила проверка на касата. Всички служители в клона, включително и Едуина, смятаха, че това е невъзможно. Още от самото начало оповестяването на точната сума оформи убеждението, че Хуанита Нунес е откраднала парите.
Точната сума… Очевидно невероятно… очевидно невъзможно.
И все пак, защо да е невъзможно?… На Едуина изведнъж й хрумна една идея.
Часовникът на стената показваше два и десет. Едуина погледна към близкото бюро на оперативния администратор, изправи се и каза:
— Господин Тотънхоу, бихте ли дошли с мен, моля?
Тотънхоу я последва унило. Тя прекоси залата, като набързо размени поздрави с няколко от клиентите на банката. Както обикновено, в следобедните часове на последния ден от седмицата, клонът беше изпълнен с народ и работата беше напрегната. Хуанита Нунес приемаше пари от поредния клиент.
— Госпожо Нунес — каза тихо Едуина, — след като свършите с клиента, сложете табелката „Затворено“ и заключете чекмеджето с парите.
Хуанита Нунес не каза нито дума, приключи приемането на парите и постави малката метална табелка на гишето. Когато се обърна, за да заключи чекмеджето, Едуина видя, че момичето плаче, а сълзите се стичат по бузите му.
Едуина се опита да не обръща внимание на сълзите й и каза:
— Господин Тотънхоу, госпожа Нунес работи на касата откакто сме отворили, нали?
— Да — потвърди той.
Часът е приблизително толкова, колкото беше и в сряда, когато разбраха за изчезналите пари, мислеше си Едуина, само дето работата днес беше повече.
Тя посочи чекмеджето с парите.
— Госпожо Нунес, вие твърдите, че винаги знаете какво количество пари имате в чекмеджето. Знаете ли колко са парите ви сега?
Младата жена се поколеба за миг. След това кимна с глава, тъй като не можеше да говори, задавена от сълзите си.
— Запишете сумата.
Хуанита Нунес се замисли. След това взе молива и написа 23 765 долара.
Едуина подаде листа на Тотънхоу.
— Моля, отидете с госпожа Нунес и останете с нея, докато направи баланс на касата си за днес. Проверете резултата. Сравнете го с тази цифра.
Тотънхоу погледна скептично листа.
— Аз съм доста зает, и ако трябва да стоя при всеки касиер…
— Ще останете само при нея — заяви Едуина.
Тя прекоси отново залата и се върна на бюрото си.
Тотънхоу се появи след четирийсет и пет минути.
Изглеждаше притеснен. Едуина забеляза, че ръцете му треперят. Той остави листа хартия на бюрото. Цифрата, която Хуанита Нунес бе написала, бе дебело оградена с молив.
— Ако не бях видял с очите си — каза той, — не бих повярвал.
От обичайното му мрачно настроение нямаше и следа. Той беше слисан.
— Точна ли е цифрата?
— Съвършено точна.
Едуина се мъчеше да събере мислите си. Ето че всичко, свързано с разследването, се беше променило, рязко и драматично. Аргументите и предположенията до този момент изключваха подобна феноменална памет.
— Спомних си нещо, докато идвах насам — каза Тотънхоу. — Преди години, може би преди двайсет и повече, познавах един човек, който работеше в малък провинциален банков клон. Той притежаваше необичайната способност да запомня цифри. Чувал съм, че има и други такива хора. Те сякаш разполагат със сметачна машина в главите си.
— Да се бяхте сетили за това в сряда — заяви Едуина.
Тотънхоу се върна на бюрото си, а тя записа в своя бележник:
Все още не е ясно дали Нунес е невинна, но поне може да й се вярва. Може би е неволна жертва?
Но ако не е Нунес, тогава кой?
Някой, който добре познава реда в банката.
Човек от клона? Служител на банката?
Но как?
„Как“ ще се разбере по-късно. Първо трябва да открием причината, после човека.