За минути банката бе окупирана от ревизорите.
Един осъден през седемдесетте години банков служител, злоупотребил с голяма сума пари и успял да прикрива фалшификациите си близо двайсет години, бе казал пред съда:
— Ревизорите влизаха, но около четирийсетина минути се размотаваха, а само за половината от това време аз успявах да прикрия всичко.
Отделът за финансови ревизии в Първа търговска американска банка, а и в другите големи североамерикански банки, не предоставяха подобна възможност. Не бяха минали пет минути от внезапното пристигане на ревизорите и всичко вече беше под тяхно наблюдение.
Служителите в клона примирено продължаваха да си вършат работата и помагаха на ревизорите, ако се наложеше.
Веднъж започнала, ревизията можеше да продължи и през следващата седмица, а може би и по-дълго. Основната проверка обаче се правеше през първите няколко часа.
— Хайде да се залавяме за работа, госпожо Д’Орси — каза Бърнсайд. — Ще започнем с депозитните сметки, като проверката ще обхване и времето, и условията.
Той постави куфарчето си на бюрото на Едуина и го разтвори.
Учудването от внезапното появяване на ревизорите постепенно премина и към осем часа бе свършена доста работа, като повечето служители бяха освободени да си тръгват. Всички касиери си бяха отишли, а също и някои от счетоводителите. Наличните пари бяха преброени, доста бе напреднала проверката и по другите документи. Ревизорите бяха любезни и в някои случаи посочваха дребни грешки, което беше част от работата им.
Едуина, Тотънхоу и Майлс Истън бяха от ръководния състав на клона и все още не си бяха тръгнали. Двамата мъже отговаряха на въпросите на ревизорите и им помагаха с необходимата информация. Тотънхоу изглеждаше доста изморен За разлика от него младият Истън отговаряше услужливо и усмихнато на всички въпроси и беше все така свеж и енергичен. Той поръча кафе и сандвичи за ревизорите и за персонала.
Част от ревизорите се занимаваше със спестяванията и с текущите сметки, като един от тях непрекъснато донасяше писмени сведения на шефа на ревизионния отдел, който седеше на бюрото на Едуина. Шефът поглеждаше бележката, поклащаше глава и прибавяше листчето към останалите в куфарчето си.
Бележката, която получи в девет без десет, бе по-дълга и придружена с няколко документа. Бърнсайд я разгледа много внимателно и каза:
— Госпожо Д’Орси, хайде да починем малко. Да излезем да хапнем и да пием по едно кафе.
След няколко минути двамата се отправиха към същата врата, през която ревизорите бяха влезли преди близо три часа. Щом излязоха от сградата, шефът на ревизорите бе извини:
— Съжалявам, но се наложи да разиграя този малък театър. С други думи, вечерята ни, ако има такава, ще трябва да почака.
Едуина го погледна изумено, а той добави:
— Предстои ни важна среща, но трябваше да я пазя в тайна.
Двамата тръгнаха надясно край все още ярко осветената банка, след това минаха по улицата за пешеходци и се върнаха обратно на площад Розели в централната сграда на банката. Нощта беше студена и Едуина се загърна плътно с палтото си, като се питаше защо не минаха през тунела — щеше да бъде хем по-бързо, хем по-топло. Защо наистина бе необходим този театър?
В централната сграда на банката Хал Бърнсайд се разписа в книгата за нощни посетители, а дежурният по охраната ги придружи с асансьора до единайсетия етаж. Табела, заострена в единия край като стрелка, сочеше към отдела по сигурността. Там ги чакаха Нолан Уейнрайт и двамата агенти от ФБР. Скоро дойде и един от ревизорите, който очевидно бе последвал Едуина и Бърнсайд.
Запознаха се набързо. Ревизорът беше млад мъж на име Гейн, със студени, зорки очи зад очила с дебели рамки, които му придаваха строг вид.
Именно Гейн носеше сведенията на Бърнсайд, докато работеха в клона.
По предложение на Нолан Уейнрайт те се преместиха в залата за съвещания. Седнаха около кръглата маса и Хал Бърнсайд се обърна към агентите от ФБР:
— Господа, надявам се, че нашето разкритие е достатъчно основание да ви извикаме тук по това време.
Едуина си даваше сметка, че срещата е била планирана преди няколко часа.
— Значи сте разкрили нещо? — попита тя.
— Да, госпожо Д’Орси, но за съжаление разкритото надминава всичките ни очаквания.
Бърнсайд кимна на помощника си Гейн и той започна да подрежда документите.