Независимо дали амбициите се оказваха безсмислени или не, Алекс държеше да стане президент на банката. Мечтаеше да има възможността на Бен да определя посоките, да решава тактиката и да утвърждава приоритетите, така че приносът му да бъде наистина значим. И независимо дали след време щяха да го оценят, той вярваше в смисъла на вложените усилия — да имаш възможността да работиш, да ръководиш, да се бориш и да се състезаваш.
Достопочтеният Харолд Остин зае традиционното си място в десния ъгъл на масата. Той беше облечен в светъл кариран костюм, с елегантна риза и пепитена връзка — приличайте на манекен от страниците на „Плейбой“. В устата му имаше дебела пура, която се готвеше да запали. Алекс му кимна. Остин отвърна на кимването му, но с подчертана сдържаност.
Преди седмица достопочтеният Харолд се беше отбил, за да протестира срещу ветото, което Алекс наложи на подготвените от агенцията на Остин реклами за кредитните карти Кийчардж.
— На свое заседание управителният съвет одобри разширяването на търговията с кредитни карти — заяви достопочтеният Харолд. — Освен това, ръководителите на отдела за кредитни карти поддържат провеждането на такава рекламна кампания. И след всичко това — твоята намеса. Питам се дали да не поставя въпроса за своеволното ти вето на вниманието на управителния съвет.
Алекс беше безкомпромисен:
— Знам много добре за решението на управителния съвет, защото и аз участвах в него. Изобщо не сме решавали да разширяваме търговията с помощта на материали, които са евтини, подвеждащи, та дори лъжливи и компрометиращи банката. Твоите рекламни агенти биха могли да измислят нещо по-добро, Харолд. Всъщност вече са го направили — видях и одобрих новите вариант. Що се отнася до своеволието ми, мисля, че съм взел решение, което е напълно в моите компетенции, и ако се наложи, отново ще направя същото. Така че, ако решиш да поставиш въпроса пред управителния съвет, аз не възразявам. Но ако те интересува моето мнение, те няма да ти благодарят за това — по-вероятно е да изкажат благодарност на мен.
Харолд Остин се намръщи, но очевидно прецени, че ще е по-добре да си замълчи. Постъпи разумно, тъй като рекламната му агенция спечели доста от кампанията с новите реклами за кредитни карти Кийчардж. Но Алекс разбра, че си е създал един враг. Това надали имаше някакво значение за днешния избор, тъй като достопочтеният Харолд предпочиташе Роскоу Хейуърд и при всички случаи щеше да гласува за него.
Алекс знаеше, че един от силните му привърженици е Ленард Л. Кингзуд — уважаваният, енергичен ръководител на Нортам Стийл. Кингзуд седеше близо до председателското място и разговаряше оживено със съседа си. Лен Кингзуд бе телефонирал на Алекс преди няколко седмици, за да го предупреди, че Роскоу Хейуърд активно агитира директорите да подкрепят кандидатурата му за президент.
— Не казвам, че трябва да направиш същото, Алекс, ти сам ще си решиш. Но те предупреждавам, че действията на Роскоу могат да донесат известен ефект. Не и върху мен, разбира се. За мен гой не е лидер и аз му го казах. Но Роскоу действа по един доста убедителен начин, пуска въдици навсякъде и някои могат да се хванат.
Алекс благодари на Лен Кингзуд за информацията, но не направи опит да последва тактиката на Хейуърд. Агитацията би могла да помогне в някои случаи, но често имаше обратен ефект — не всички обичаха да им се оказва натиск. Освен това на Алекс му беше неудобно да води активна кампания за поста на Бен — та старецът беше все още жив.
Въпреки всичко, Алекс смяташе, че днешното заседание и решенията му са наистина наложителни.
Шумът от разговорите стихна. Последните двама закъснели се настаняваха на местата. Джеръм Патертън, седнал начело на масата, почука с малкото чукче и обяви:
— Господа, заседанието на управителния съвет започва.
Патертън, който днес изпълняваше толкова значителна роля, беше доста незабележителен служител и в ръководния ешелон на банката го смятаха за приспособленец. Той беше прехвърлил шейсетте и скоро щеше да се пенсионира. В банката дойде преди години след сливане с друга, по-малка банка. Оттогава задълженията му намаляваха постепенно, и то по взаимно съгласие. Напоследък разпределяше времето си между проблемите на кредитния отдел и играта на голф с клиенти. Голфът дори вземаше връх и Джеръм Патертън рядко биваше в кабинета си след два и половина следобед. Постът му като заместник-председател на управителния съвет бе по-скоро почетен.
Патертън приличаше на застаряващ фермер. Беше почти плешив, ивица побеляла коса опасваше заострената му като яйце розова глава. Веждите му, обаче, бяха много гъсти и стърчаха напред, а изпъкналите му сиви очи леко сълзяха. В тон с фермерския си вид, той обикновено се обличаше в костюм от туид. Алекс Вандервурт смяташе, че Патертън притежава остър, но напоследък позанемарен ум.