Алекс беше напълно съгласен с изявлението на Роскоу Хейуърд, че… „това е закрито заседание, където се вземат големи, истински решения и се чертае политиката на действие“.
Възловата дума беше „истински“.
На акционерите и на обществеността би могло да се представи една захаросана, приспиваща бдителността версия за политиката на банката чрез старателно напечатани годишни доклади и сведения. Но истинските, безкомпромисни решения се взимаха единствено зад затворените врати на заседателната зала. Затова сред задължителните изисквания към всеки директор бе дискретността по отношение на решенията, вземани на тези заседания.
— Може да се направи паралел — говореше Хейуърд, — между това, за което говорих току-що, и това, което се случи с църквата, която посещавам и чрез която осъществявам социалната си благотворителност. През шейсетте години нашата църква отделяше много пари, време и усилия за социалните цели, по-специално за подпомагане на цветнокожите. Това се дължеше на някои външни фактори, но и на някои членове на нашата общност, които смятаха, че сме длъжни да го сторим. Църквата ни едва ли не заприлича на социална агенция. Напоследък, обаче, някои от нас взеха нещата в свои ръце. Решихме, че е неправилно да се развива толкова активна социална дейност и че трябва да се върнем към същността на религиозното преклонение. Увеличихме броя на религиозните церемонии — та това е основната функция на нашата църква — и оставихме социалната дейност на правителството и на някои други институции, създадени за това.
Алекс се питаше дали и другите директори не се чудят като него, какво толкова „неправилно“ има в социалната активност на църквата…
— Аз споменах, че печалбата е наша главна цел — продължи Роскоу Хейуърд. — Тук има хора, които се противопоставят на тази идея. Те се опитват да докажат, че самоцелното преследване на печалбата е както грозно, така и глупаво, че е проява на егоизъм и недалновидност и че ни лишава от значителни социални придобивки. — Ораторът се усмихна пренебрежително и добави: — Вие, господа, знаете аргументите им. Като банкер аз категорично не съм съгласен с тях. Преследването на печалба не означава липса на далновидност. И независимо дали става дума за тази или за друга банка, наличието или липсата на печалба също е с висока социална значимост. Бих искал да доизясня мисълта си. Всички банки измерват своите печалби според приходите, които носи всяка една акция. Увеличението на тези приходи — с което обществеността е запозната — се следи от акционери, вложители, инвеститори и от деловите среди в национален и международен мащаб. Покачването или падането на приходите от акциите се възприема като знак за стабилност или нестабилност.
Когато приходите от акциите са високи и доверието към банката е високо. Но ако в няколко големи банки те започнат да падат, какво ще се случи тогава? Настава паническо, всеобщо безпокойство. Вложителите теглят парите си, акционерите — дяловете си, паричният фонд на банката рязко спада и съществуването й е застрашено. С една дума — стига се до дълбока обществена криза.
Роскоу Хейуърд свали очилата си и ги избърса с бяла ленена кърпа.
— Не казвайте, че това не може да се случи. Случвало се е по време на депресията през 1929 година, а днес, когато банките са значително по-големи, ефектът би бил наистина катастрофален. Ето защо банка като нашата трябва преди всичко да се стреми да прави пари както за себе си, така и за своите акционери.
Около масата отново се разнесе шепот на одобрение. Хейуърд мина на нова страница.
— Въпросът е как бихме могли да получим максимална печалба. Ще ви кажа най-напред как не бихме могли да я получим. Няма да я получим, ако се оставим да бъдем въвлечени в проекти, които, макар и благородни по своя замисъл, са или финансово нестабилни, или замразяват с години банкови капитали при ниска печалба. Досещате се, че имам предвид финансирането на неефективно жилищно строителство. В никакъв случай не бива да влагаме значителни средства в строителството на такива жилища — то е известно с това, че носи твърде ниски печалби. Друг начин да не постигнем добри печалби ни осигурява предоставянето на заеми при по-ниски лихви от установените стандарти. Като например — така наречените бизнес заеми за представители на малцинствата. Що се отнася до тези заеми, напоследък банките са подложени на огромен натиск. Ние трябва да му се противопоставим, но не с расистки мотиви, а с делова упоритост: ще предоставяме на представителите на малцинствата заеми винаги, когато е възможно, ала условията на тези заеми трябва да бъдат същите като условията на останалите заемопросители.