Не бива да потъваме и в неясните проблеми, свързани с опазването на околната среда. Не е наша работа да съдим как клиентите ни въртят бизнеса си и какво отношение има той към екологията. Нас ни интересува единствено тяхното добро финансово състояние.
Накратко, ние няма да получим добри печалби, ако се превърнем в пазители на ближния си, нито пък в негови съдници и обвинители. Понякога бихме могли да изразим подкрепата си към евтиното жилищно строителство, градските реконструкции, опазването на околната среда и другите обществени проблеми. Все пак нашата банка има влияние и престиж — защо да не го използваме, след като това не ни носи финансови загуби. Бихме могли да отпуснем и символични суми, специалният ни отдел за връзки с обществеността ще даде гласност на тези благородни прояви. А понякога може и да ги попреувеличи — усмихна се Хейуърд. — Но главните ни усилия трябва да са насочени другаде.
Алекс Вандервурт си мислеше: за каквото и да критикуват Хейуърд, никой не би могъл да го обвини в неяснота на позициите. В речта му всичко бе декларирано съвсем открито. Това не бе случайно. То бе част от хитрите му, дори цинични сметки.
Много от лидерите в областта на бизнеса и финансите — включително и значителна част от директорите в залата — бяха недоволни от ограниченията върху свободата им да правят пари. Те ненавиждаха и необходимостта да проявяват предпазливост при публичните си изявления — в противен случай ставаха обект на яростни атаки от страна на консуматорските кръгове и разни други критикари. За тях бе голямо облекчение да чуят собствените си убеждения, изречени недвусмислено и на висок глас.
Ето защо Роскоу Хейуърд бе повдигнал този въпрос. Алекс беше сигурен, че преди да каже всичко това, Хейуърд бе преброил главите около масата в заседателната зала, преценявайки кой как ще гласува.
Алекс също беше направил своята преценка. Той вярваше, че голяма част от директорите са по-толерантно настроени и ще обърнат съветите на Хейуърд срещу него самия. Само че се нуждаеха от насърчение.
— Тази банка би трябвало да разчита на традиционните си връзки с американската индустрия — говореше Хейуърд. — И по-специално с онези клонове на индустрията, които са доказали своята висока рентабилност — само така бихме увеличили и своята печалба. С други думи, аз съм убеден, че Първа търговска американска банка не отделя достатъчно от свободните си фондове за предоставяне на големи заеми на индустрията. Смятам, че би трябвало веднага да заложим на програма за увеличаване на тези заеми…
Това бе една стара идея, по която Роскоу Хейуърд, Алекс Вандервурт и Бен Розели бяха спорили в миналото. Аргументите на Хейуърд не бяха нови, макар че той ги представи убедително, като използва цифри и графики. Алекс забеляза, че директорите го слушаха заинтересовано.
Хейуърд посвети още трийсетина минути на предимствата от предоставянето на заеми на индустрията пред вложенията в разни обществени проекти. Той завърши с „апел към разума“:
— Това, от което банковото дело се нуждае най-много в момента, е прагматично ръководство. Ръководство, което няма да се поддаде на емоции, нито пък ще отстъпи пред обществения натиск, като вложи неефективно парите си. Ние сме банкери и трябва настойчиво да казваме „не“ на всяка идея, която противоречи на финансовата ни политика. Прогнозираме ли печалба, отговорът ни винаги трябва да бъде „да“. Не трябва да си купуваме евтина популярност за сметка на акционерите ни, а да предоставяме в заем нашите пари и парите на нашите вложители единствено тогава, когато ще получим добра печалба. Може да ни нарекат „твърдолинейни банкери“, но нека бъде така. Аз лично бих се радвал да бъда такъв.
Хейуърд седна сред аплодисменти.
— Господин председател — стоманопроизводителят Ленард Кингзуд се наведе напред и вдигна ръка, — имам няколко въпроса и искам да изразя известни несъгласия.
От другия ъгъл на масата се обади достопочтеният Харолд Остин:
— А аз, господин председател, нямам никакви въпроси по изказването и съм напълно съгласен с всичко.
Избухна смях, сред който се открои един нов глас — този на Филип Йохансън, президента на Мидконтинънт Ръбър.