— Аз съм с теб, Харолд — обади се Йохансън. — Съгласен съм, че е време да възприемем една по-твърда линия.
— Аз също — дочу се и друг глас.
— Господа, моля ви — Джеръм Патертън потропа с чукчето си. — Още не сме свършили. Ще имате време и за въпроси, и за възражения. Предлагам да ги оставим за нашата дискусия, след като Роскоу и Алекс се оттеглят. Нека преди това чуем и Алекс.
— Повечето от вас добре ме познават и като човек, и като банкер — започна Алекс. Той стоеше непринудено до масата в обичайната си поприведена поза и само от време на време се облягаше напред, за да види по-добре директорите, които седяха от двете му страни и срещу него. Тонът му беше равен и спокоен.
— Вие знаете, или би трябвало да знаете, че аз съвсем не съм от отстъпчивите банкери — дори смятам, че съм непреклонен. Доказателство за това, са финансовите ми дела в банката, всички те са печеливши и нито едно не е донесло загуба. Очевидно и в банкерството, както и във всеки друг бизнес, трябва да се проявява твърдост, за да се постигнат добри печалби. Същото се отнася и за хората, които се занимават с банкерство. Доволен съм, че Роскоу повдигна този въпрос, защото това ми дава възможност да изразя собственото си разбиране за печалбата. А също и за свободата, демокрацията, любовта и майчинството.
Някой се изхили. В отговор Алекс се усмихна. Той избута стола си назад, за да си освободи пространство за движение.
— Що се отнася до печалбите в Първа търговска американска банка, аз определено смятам, че те би трябвало значително да нараснат. Но за това ще говоря по-късно. Първо ще се спра на някои основни възгледи. Мое лично мнение е, че през последното десетилетие цивилизацията търпи много по-бързи и значими промени в сравнение с който и да е друг период след индустриалната революция. Това, което става около нас и в което участваме, е социална революция на съзнанието и поведението.
Някои не харесват тази революция. Лично аз я харесвам. Но независимо дали я харесваме или не, тя е тук, тя съществува, няма да се видоизмени или да изчезне. Защото движещата сила на това, което става, е решимостта на мнозинството от хората да подобрят качеството на живота, да спрат замърсяването на околната среда, да запазят поне това, което е останало от природните ресурси. Пред индустрията и бизнеса се поставят изисквания за нови стандарти и името на играта днес е „всеобща социална отговорност“. Твърде съществено е, че тези по-високи стандарти на отговорност бяха постигнат без значителни загуби на печалби.
Алекс направи няколко крачки в ограниченото пространство зад масата. Преодоля колебанието си дали да отговори и на останалите предизвикателства на Хейуърд и отново заговори:
— Във връзка с отговорността и съпричастността, Роскоу използва примера с неговата църква. Той каза, че са „взели нещата в свои ръце“ и следват политиката на ненамеса. По мое мнение Роскоу и хората от неговата църковна общност се мъчат да върнат нещата назад. Подобно отношение не е полезно нито за християнството, нито за банкерството.
Хейуърд скочи на крака, протестирайки:
— Това е недопустима лична нападка, а и погрешна интерпретация.
— Не смятам, че е така — отвърна спокойно Алекс.
Харолд Остин почука с кокалчетата на свитата си в юмрук ръка.
— Господин председател, възразявам, Алекс си служи с лични обиди.
— Роскоу намеси своята църква, а аз само коментирам — защити се Алекс.
— По-добре да не беше го правил. — Гласът на Филип Йохансън прозвуча остро и грубо. — Защото има какво да кажем и за компанията, в която се движиш. Роскоу с неговата църква е нищо в сравнение с…
Алекс пламна, но попита:
— Мога ли да знам какво искаш да кажеш?
— Доколкото ми е известно, твоята най-близка приятелка, в отсъствието на съпругата ти, е левичарски активист. Може би затова подкрепяш съпричастността…
Този път Джеръм Патертън удари силно с чукчето.
— Достатъчно, господа. Забранявам да се правят подмятания от този род.
Йохансън се усмихна. Въпреки правилата, той все пак бе успял да каже това, което искаше.
Алекс Вандервурт се вбеси и замалко да заяви, че личният му живот си е негова работа, но после се отказа. Може би щеше да му се наложи някой друг път. Не и сега. Той разбра, че е направил голяма грешка с коментара за църквата и смени темата:
— Бих искал да се върна към въпроса дали ние, банкерите, можем да си позволим да пренебрегваме промените в света? Ако се опитваме да го правим, ще заприличаме на щраусите, които крият главите си в пясъка.
Ние не можем да се опираме единствено на прагматичните финансови основи. Всички вие добре знаете, че бизнес не се прави, като се пренебрегват промените, а като се действа гъвкаво и в тон с тях. Ние сме един вид опекуни на парите и всеки ще спечели, ако следим посоките на вятъра в областта на инвестирането, ако внимаваме, ако се ослушваме и адаптираме към новата обстановка.