Една от препоръките му беше да се открият още девет нови клона в по-отдалечените райони на щата. Другата засягаше някои съществени промени в организацията на банката. Алекс предлагаше да се обърнат към услугите на специализираните консултантски фирми, които биха им помогнали в преструктурирането. По този повод Алекс се обърна към управителния съвет с думите:
— Нашата ефективност е по-ниска, отколкото би трябвало да бъде. Машината буксува.
Накрая той се върна към своята основна тема.
— Нашите връзки с индустрията, разбира се, ще продължат. Заемите за индустрията и търговския бизнес ще останат в основата на нашата дейност. Но не и само те. Тези заеми не би трябвало да представляват преобладаващата част от нашата дейност. Не бива да пренебрегваме и малките сметки, включително и личните. Основателят на банката посвети усилията си да служи на хората със скромни доходи, на които достъпът до други банки бе отказан. За изминалото столетие и целта, и сферите на дейност придобиха по-голяма широта. Но и синът на основателя, и внукът му никога не забравиха за неговата главна цел, никога не пренебрегнаха правилото, че малкото, умножено много пъти, би могло да се превърне в голяма сила.
Бързото и многократно увеличаване на малките спестявания, което управителният съвет трябва да утвърди като своя цел, ще бъде достойно продължение на идеите на основателя на банката, ще увеличи нашата финансова сила и — в съответствие с изискванията на времето — ще спомогне за общото добро — то е и наше, собствено добро.
Членовете на управителния съвет ръкопляскаха и на Алекс. Той знаеше, че някои от ръкоплясканията са просто от учтивост. Но около половината от директорите изглеждаха наистина въодушевени. Шансовете им с Хейуърд бяха като че ли еднакви.
— Благодаря ти, Алекс. — Джеръм Патертън се огледа и попита: — Имате ли въпроси, господа?
Въпросите отнеха още около половин час, след което Роскоу Хейуърд и Алекс Вандервурт напуснаха заседателната зала. Всеки се върна в кабинета си, за да изчака решението на управителния съвет.
Директорите дискутираха до обяд, но не успяха да стигнат до никакво решение. Споровете продължиха и по време на обяда в директорската трапезария. Изходът от заседанието все още не можеше да се предвиди.
Сервитьорът тихо се приближи до Джеръм Патертън с малък сребърен поднос в ръка. Върху него имаше сгънат лист хартия. Заместник-председателят взе листа, разгъна го и го прочете. След кратка пауза той се изправи на крака и изчака, докато разговорите около масата утихнаха.
— Господа — гласът на Патертън леко потрепери, — с болка трябва да ви съобщя, че нашият уважаван президент, Бен Розели, е починал преди няколко минути.
Скоро след това, по взаимно съгласие и без дискусии, заседанието на управителния съвет бе закрито.
16
Смъртта на Бен Розели бе отбелязана и в чуждестранния печат, а някои репортери, търсейки най-подходящото клише, я нарекоха „краят на една ера“.
Независимо дали беше така или не, с неговата смърт изчезна последната американска банка с еднолично ръководство, предавано по наследство. Банката се приобщаваше към типичната за средата на двайсети век схема на ръководство — съвет от наети специалисти, които осъществяваха управленчески контрол. След погребението на Розели управителният съвет щеше да се събере отново, за да реши кой да оглави ръководството.
Погребението се състоя в сряда, през втората седмица на декември. И то, и тържественото поклонение, което го предшестваше, бяха наситени с всички ритуали на католическата църква, достойни за папски рицар и благодетел, какъвто Бен Розели в действителност беше.
Двудневното поклонение беше в катедралата Свети Матей, съвсем подходящо място, тъй като Матей, бирникът, се смяташе за патрон и светия на банкерите. Около две хиляди души, включително личен пратеник на президента, губернаторът на щата, посланици, ръководители на обществени организации, банкови служители и обикновени граждани минаха покрай саркофага с тялото.
Както се полагаше, на сутринта в деня на погребението архиепископът, епископът и монсиньорът отслужиха литургия за възкресение. В нея участва и целият хор, който внушително пригласяше на молитвите. В претъпканата катедрала мястото до олтара беше запазено за роднините и приятелите на Розели. До тях седяха директорите и висшите служители на Първа търговска американска банка.
Роскоу Хейуърд, облечен в черно, беше в първата редица на опечалените. До него беше съпругата му Беатрис, внушителна, едра жена, и синът им Елмър. Хейуърд, който принадлежеше към епископалната църква, бе изучил предварително всички католически ритуали, и коленичи елегантно, както преди да седне, така и по-късно, преди да си тръгне — колениченето беше по-скоро въпрос на етикеция и много католици го пренебрегваха. Цялото семейство бе научило припевите на литургията и гласовете им ясно се открояваха.