Алекс Вандервурт беше облечен в тъмносиво, седеше два реда по-назад от семейство Хейуърд и беше от тези, които не припяваха. Агностицизмът на Алекс го караше да се чувства не на място в тази компания. Той се чудеше как ли Бен, който беше толкова непретенциозен човек, би се отнесъл към такава пищна церемония.
До Алекс седеше Марго Бракън и разглеждаше с любопитство всичко наоколо. Марго смяташе да посети погребението заедно с представители на Форум Ист, но снощи остана у Алекс и той я убеди да го придружи. Делегацията от Форум Ист, която беше доста голяма, седеше по-назад в катедралата.
На местата до Марго бяха Едуина и Луис Д’Орси — както винаги, той изглеждаше някак изтощен и явно отегчен. Според Алекс Луис вероятно обмисляше облика на новия брой на списанието си. Д’Орси пристигнаха в една кола с Марго и Алекс. Четиримата често бяха заедно, не само защото Едуина и Марго бяха братовчедки, но и защото много добре се разбираха. След литургията за възкресение щяха да отидат заедно в ритуалната зала на гробището.
Пред Алекс седяха Джеръм Патертън, заместник-председателят, и съпругата му.
Литургията не го развълнува особено, но когато ковчегът мина покрай тях на излизане от катедралата, Алекс усети, че от очите му потичат сълзи. През последните няколко дни се беше убедил, че изпитва към Бен дълбока привързаност, близка до обичта. Старецът му беше като баща и смъртта му остави в живота на Алекс една празнота, която не би могла да се запълни с нищо.
Марго потърси ръката му и нежно я притисна.
Присъстващите на литургията започнаха да излизат и Алекс забеляза, че Роскоу и Беатрис Хейуърд гледат към тях. Алекс кимна, кимнаха му и те. Изразът на лицето на Хейуърд бе смекчен от всеобщата болка — взаимната вражда, и двамата разбираха това, бе отстъпила пред тъгата от загубата на Бен.
Движението пред катедралата беше спряно. Ковчегът бе поставен в отрупаната с цветя катафалка. Роднините и висшите банкови служители се качваха в колите си — шофьорите ги докарваха една подир друга по знак, даван от полицай. Боботещите включени мотори на полицейския ескорт вдигаха невъобразим шум.
Денят беше сив и студен, вятърът вдигаше прах от улицата и го носеше на вихрени облаци. Величествените кули на катедралата се рееха високо над потъмнялата от годините внушителна фасада. Според вчерашните прогнози Се очакваше да завали сняг.
Алекс вдигна ръка, за да докарат колата му, а Луис Д’Орси, който наблюдаваше над очилата си телевизионните камери, снимащи участниците в литургията, каза:
— Смятам, че всичко това е доста потискащо. Но ми се струва, че утрешните репортажи във вестниците ще окажат още по-потискащо въздействие върху вложителите в Първа търговска американска банка.
Алекс промърмори нещо в знак на съгласие. Той естествено знаеше, че след съобщението за болестта на Бен курсът на акциите им на нюйоркската борса бе спаднал с пет пункта и половина. Смъртта на последния Розели — име, което поколения наред бе синоним на банката, засилваше несигурността около линията на бъдещото управление и щеше да предизвика нов спад в курса на акциите. На пръв поглед нелогично, но широкото отразяване на погребението от средствата за масова информация щеше да засили този спад.
— Курсът на нашите акции ще се покачи отново — каза Алекс. — Печалбите са добри и всъщност нищо не се е променило.
— Да, знам — съгласи се Луис. — Утре следобед ще внеса корекции в ниските оценки, които бях дал по-рано.
— Ти си дал ниски оценки за Първа търговска американска банка? — Едуина изглеждаше шокирана.
— Да. Посъветвах някои клиенти да продадат акциите си. Но честно казано, виждам, че нещата се стабилизират.
— Двамата с теб добре знаем — запротестира Едуина, — че никога не споделям служебни тайни. Но другите не знаят. И след като аз работя в банката, ти би могъл да бъдеш обвинен в нечестно използване на секретна информация.
— Не и в този случай, Едуина — поклати глава Алекс. — Болестта на Бен не беше тайна за обществеността.
— Ако някога успеем да се справим с капиталистическата система — каза Марго, — разпродажбите на акции и въобще играта на борсата ще бъде едно от първите неща, които ще забраним.