— Защо? — учудено вдигна вежди Луис.
— Защото са порочни, затова. Разпродажбата на акции е безобразна спекулация, от която едната страна задължително губи. Отвратителна и безсмислена спекулация, която не създава нищо.
— Борсата дава възможност да се завъртят капиталите — усмихна се Луис. Той често спореше с Марго. — А това съвсем не е толкова лесно, особено с американските инвестиции.
— Все пак никак не ми харесва, че си давал съвети да се разпродават акциите на банката — заяви Едуина. — Това ни засяга.
Луис Д’Орси изгледа жена си.
— При това положение, скъпа, след като „поправя“ стореното, повече никога няма да се занимавам с Първа търговска американска банка.
Марго го погледна сърдито.
— Той не се шегува — каза Алекс.
Алекс понякога се чудеше на брака на Едуина. Двамата изглеждаха съвсем неподходящи един за друг — Едуина елегантна, привлекателна, със самочувствие, Луис мършав, с незабележителна външност, доста затворен, дори стеснителен, с изключение на случаите, когато ставаше дума за нещо, което познаваше добре. Сдържаността му, обаче, ни най-малко не се проявяваше в гневния стил на списанието. И все пак по всичко личеше, че бракът им е щастлив, двамата проявяваха уважение и привързаност един към друг. Според Алекс те не само потвърждаваха факта, че противоположностите се привличат, но и че се свързват в траен брак.
Служебният кадилак на Алекс спря на определеното място и четиримата се запътиха към него.
— Щеше да бъде много по-добре, ако Луис обещаеше никога повече да не се занимава с борсови спекулации — каза Марго.
— Алекс, как по дяволите се разбираш с тази твърдоглава социалистка?
— Отлично — отвърна Марго. — Доволен ли си?
— Дори ще ти призная, че в най-скоро време бих искал да се оженя за нея — добави Алекс.
— Наистина се радвам, Алекс — сърдечно каза Едуина.
Едуина и Марго бяха много близки от детинство, независимо от някои сблъсъци на темперамента и възгледите им. До голяма степен ги свързваше това, че жените и в двата клона на фамилията бяха амбициозни, и по традиция се включваха активно в обществения живот.
Едуина тихо попита Алекс:
— Нещо ново за Силия?
Той поклати глава.
— Никаква промяна. Или ако има промяна, то не е към по-добро.
Алекс направи знак на шофьора да не слиза, отвори задната врата и се дръпна назад, за да влязат останалите. Накрая се качи и той. Стъклената преграда, която отделяше шофьора от пътниците, беше затворена. Те се настаниха, а кортежът се придвижи бавно напред.
Споменаването на Силия натъжи още повече Алекс. Той отново изпита чувство на вина и си каза, че тия дни пак трябва да я посети. След посещението си в Оздравителния център в началото на октомври, което му подейства толкова потискащо, той беше ходил при Силия още веднъж, но тя не излезе от унеса си и не даде дори най-малък знак, че го е познала, като през цялото време тихо ридаеше. Тази среща го потисна много и той се страхуваше да отиде отново.
Мина му мисълта, че Бен Розели, там, отпред в ковчега, е много по-добре от Силия, защото си отиде от живота по достоен начин. Ако можеше и Силия да умре… Засрамен от себе си, Алекс тутакси прогони тази мисъл.
Марго продължаваше категорично да се противопоставя на развода, най-малкото поне дотогава, докато лекарите сметнат, че той няма да засегне Силия. Марго изглежда бе съгласна да продължат да живеят по начина, по който живееха сега. Но не и Алекс.
Луис се обърна към Едуина:
— Исках да те попитам, какво стана с онзи млад служител, когото пипнахте, че краде от банката? Как му беше името?
— Майлс Истън. Делото ще се гледа следващата седмица. И аз трябва да се явя като свидетел. Не го очаквам с нетърпение.
— Е, поне стигнахте до човека, който наистина е виновен — каза Алекс. Той беше прочел доклада на главния ревизор за фалшификациите и за кражбата на парите, а също и сведенията на Нолан Уейнрайт. — А какво стана с касиерката, която беше замесена — госпожа Нунес? Тя добре ли е?
— Да. Само дето й създадохме доста неприятности. И както се разбра, съвсем незаслужено.
Марго, която слушаше разсеяно, изведнъж заостри вниманието си към разговора.
— Аз познавам Хуанита Нунес много приятна млада жена, която живее във Форум Ист. Доколкото си спомням, съпругът й я напусна. Има дете.
— Да, изглежда, че става дума за същата Нунес — каза Едуина. — Точно така, сега си спомням. Тя наистина живее във Форум Ист.
На Марго й се искаше да разбере какво по-точно се е случило, но усети, че моментът не е подходящ за повече въпроси.
Настъпи тишина и Едуина се замисли. Двете последни събития — смъртта на Бен Розели и глупавият начин, по който Майлс Истън разруши живота си — бяха станали едва ли не едно подир друго. И двете бяха свързани с хора, които харесваше, затова и двете я бяха разстроили. Все пак, тя би трябвало да страда повече за Бен, дължеше му толкова много. Не че бързото издигане в банката не се дължеше на способностите й. Но за разлика от мнозина ръководители Бен нито за миг не се беше поколебал да предостави на една жена равни възможности с мъжете. Едуина ненавиждаше твърде разпространените патетични крясъци за свободите на жените Тя знаеше, че в бизнеса много често жените бяха предпочитани заради своя пол, а това им даваше известни предимства. Ала Едуина никога не се бе възползвала от това, че е жена. През всичките години, през които бе познавала Бен, неговото присъствие бе гаранция за равнопоставеност.