— Вярно е, че в обръщение има повече долари, отколкото би трябвало — призна Алекс. — Никой разумен човек не се съмнява в това.
— Но има и повече дългове, отколкото биха могли да се върнат — поклати глава Луис. — Дълговете нарастват като огромен сапунен мехур. Американските правителства са разпилявали безотговорно милиарди, след това са правили неразумни заеми, потъвали са в невъобразими дългове и са използвали печатните преси, за да създадат повече пари и инфлация. Хората следват този пример. — Луис кимна към катафалката отпред и продължи: — Ето банкери като Бен Розели извършиха най-прокълнатото си дело, като натрупаха огромни дългове. Ти правиш същото, Алекс, с твоите кредитни карти, които ускоряват инфлацията, и с тази лесна процедура за вземане на заеми. Кога ли хората ще усвоят отново урока, който учи, че не съществува лесен дълг? И като нация, и като индивиди, американците вече са изгубили онова, което някога притежаваха — разумна финансова политика.
— Ако случайно се чудиш, Марго — обади се Едуина, — ще ти кажа, че ние с Луис не си говорим често за проблемите около банката. Така нещата вкъщи вървят много по-добре.
— Луис — усмихна се Марго, — всичко, което каза, звучеше точно като в списанието ти.
— Или като биене на барабан в празна стая, където никой не го чува, а? — не се предаваше Луис.
— Ще бъде едно бяло погребение — внезапно каза Едуина.
Тя се наведе напред и се загледа през замъгления прозорец в сипещия се сняг. Вече бяха в покрайнините на града и улиците бяха побелели от снега. Кортежът намали скорост по сигнал на моторизирания ескорт, който се движеше по-бавно, за да осигури безопасност на колоната.
Алекс се огледа — гробището беше само на около половин миля.
Луис Д’Орси каза в заключение на разговора им:
— С други думи, за по-голяма част от хората вече не е останала никаква надежда, играта на пари свърши. Спестявания, пенсии, вложения с фиксирани лихви — всичко това губи своята стойност. Стрелките на часовника показват дванайсет и пет. Всеки трябва да реши сам за себе си, дошъл е часът на борба за оцеляване и всеки човек трябва да търси свой спасителен пояс. Не забравяйте, че има начини да се извлече полза от общото нещастие. В случай, че това те интересува, Марго, би трябвало да прочетеш моята последна книга: „Депресии и бедствия — как да спечелим от тях“ Там всичко е описано. Може да ти се стори чудно, но тя се продава много добре.
— Ако нямаш нищо против, няма да се възползвам от тази възможност — заяви Марго. — Все едно да пазя за себе си ваксината, точно когато започва чума!
Алекс гледаше напред през прозореца. Мислеше за склонността на Луис да театралничи и да надценява нещата. И все пак всичко, което казваше, бе подплатено със здрав разум и солидни аргументи. Така беше и днес. Може би Луис бе прав в предвижданията си за предстоящ финансов крах. Този крах щеше да бъде най-унищожителният в историята.
Луис Д’Орси не беше единственият, който вярваше в тези прогнози. Някои финансови капацитети споделяха същите възгледи, но мнението им бе пренебрегвано, често с присмех, може би защото никой, и най-малко банкерите, не искаха да повярват, че са обречени на апокалипсис.
Алекс мислеше като Луис по два основни проблема Единият беше свързан с необходимостта от по-големи икономии и пестене — това накара Алекс да постави специално ударение върху спестовните влогове в изявлението си пред управителния съвет преди седмица. А вторият беше свързан с тревогата, която самият той изпитваше по повод нарастващите дългове в резултат на улесненията при предоставяне на кредит и особено при използването на кредитни карти.
Той се обърна назад и попита Луис:
— Да речем, че катастрофата приближава и да предположим, че ти си един обикновен вложител, който притежава известно количество долари, тогава коя банка би предпочел, за да вложиш парите си?
— Някоя голяма банка — без колебание отговори Луис. — Защото най-напред ще пропаднат малките банки. Това вече се случи през двайсетте години на века, когато малките банки бяха срутени с един замах като картонени основи при игра на кубчета. Същото ще стане и сега, защото малките банки не разполагат с достатъчно капитали, за да преживеят паниката и масовото теглене на пари. В такива случаи не може да се разчита и на федералните депозитни осигуровки. Защото те представляват по-малко от един процент от всички депозити на банките, а това съвсем не е достатъчно в случай, че настъпи серия от банкрути в цялата страна.