Луис се замисли и продължи:
— Но този път няма да пострадат единствено малките банки. Под ударите ще попаднат и някои от големите — особено тези, които са вложили прекалено много милиони за заеми в индустрията, а също и тези с голям процент на международните депозити — горещи пари, които биха могли да изчезнат буквално за една нощ. Няма да е никак лесно и за банките, разполагащи с малко налични средства, те едва ли ще успеят да се справят с паникьосаните вложители, които ще се втурнат да теглят парите си. Да допуснем, Алекс, че аз съм вложител. Първо ще проуча балансите на големите банки и ще избера тази, която е предоставила най-малко заеми в съотношение с вложенията си, и която разполага с широк кръг вложители вътре в страната.
— Чудесно — каза Едуина. — Искам да ти кажа, че Първа търговска американска банка напълно отговаря на тези условия.
— В момента — поклати глава Алекс. Нещата биха могли да се променят, ако управителният съвет приемеше плановете на Роскоу Хейуърд за нови големи заеми за индустрията.
Тази мисъл му напомни, че банковите директори щяха да се съберат след два дни, за да продължат прекъснатото преди седмица заседание.
Колата намали скорост, спря, придвижи се малко напред и отново спря. Бяха навлезли в алеите на гробището.
Вратите на колите се отваряха, отвътре излизаха хора с чадъри или с вдигнати и загърнати срещу студа и снега яки. Извадиха ковчега от катафалката и той бързо побеля от снега.
Марго хвана Алекс за ръка и заедно с Едуина и Луис се присъединиха към тихата процесия, която изпращаше Бен Розели до гроба му.
17
Както бе предварително уговорено, Роскоу Хейуърд и Алекс Вандервурт не присъстваха на възобновеното заседание на управителния съвет. Всеки чакаше в кабинета си да бъде повикан.
Съобщенията да се явят дойдоха малко преди обяд, два часа след като бяха започнали дискусиите в управителния съвет. В заседателната зала бе повикан и вицепрезидентът Дик Френч, който отговаряше за връзките с обществеността и бе говорител на банката. Той щеше да разпространи съобщението в пресата за избирането на нов президент на Първа търговска, американска банка.
Дик Френч вече бе подготвил два варианта на информацията, всеки придружен със снимка:
Пликовете бяха адресирани. Хората, които трябваше да отнесат съобщенията, готови. Копия от единия или от другия вариант трябваше да се предоставят следобед на телеграфните агенции, вестниците в града, телевизионните станции и радиостанциите. Други неколкостотин съобщения щяха да бъдат разпратени с бърза поща вечерта.
Хейуърд и Алекс влязоха заедно в заседателната зала. Те се настаниха на традиционните си места до голямата елипсовидна маса.
Вицепрезидентът Френч надничаше зад гърба на ръководещия заседанието Джеръм Патертън.
Решението бе оповестено от директора с най-продължително членство в управителния съвет — достопочтения Харолд Остин.
За президент на Първа търговска американска банка, съобщи той, е избран Джеръм Патертън, досегашният заместник-председател на управителния съвет.
Самият избраник изглеждаше като зашеметен.
— По дяволите — изруга едва чуто официалният говорител на банката.
По-късно същия ден Джеръм Патертън проведе разговори поотделно с Хейуърд и Вандервурт.
— Аз съм само един временен папа — каза той на всеки от тях. — Не съм искал тази работа, знаеш това. Знаещ също така, както и всички останали директори, че до изтичането на мандата и пенсионирането ми остават само тринайсет месеца. Управителният съвет бе много затруднен в избора, така че моето избиране ще им предостави необходимото време, за да вземат решение. А какво ще стане тогава, никой не може да предвиди. Междувременно възнамерявам да направя всичко възможно за доброто на банката. И имам нужда от помощта и на двама ви за това. Знам, че ще я получа, защото това е най-добрата възможност и за вас. Единственото нещо, което мога да обещая, е една интересна година.