Процесът се ръководеше от съдията Уинслоу Ъндъруд.
Адвокатът, който беше добронамерен, но неопитен млад човек, определен от съда, след като стана ясно, че Истън няма финансова възможност да поеме разноските за адвокат, се опита да оспори вината на подсъдимия. Както се оказа, това беше лош ход. Един по-опитен адвокат би предложил подсъдимият да признае вината си и така би избегнал представянето пред съда на някои подробности — особено опитът на Истън да прехвърли подозренията върху Хуанита Нунес.
А така всичко излезе наяве.
Показания дадоха Едуина Д’Орси, Тотънхоу, Гейн и още един негов колега ревизор. Агентът на ФБР Инес представи като доказателство подписаното от Майлс Истън самопризнание за кражбата на пари, което беше направил в районния полицейски участък след разговора с Нолан Уейнрайт в собствения му апартамент.
Две седмици преди процеса, докато траеше предварителното следствие, защитата се бе противопоставила на този документ и бе внесла писмено искане за отхвърлянето му като доказателство по делото. Искането не бе уважено. Съдията Ъндъруд обоснова решението си с обстоятелството, че преди Истън да направи своето изявление, той бил подробно информиран в присъствието на свидетел какви са неговите законни, права.
По-ранните самопризнания, измъкнати от Нолан Уейнрайт, чиято законност би могла да се оспорва много по-ефективно, не бяха необходими и по тази причина не бяха представени в съда.
Едуина се разстрои от вида на Майлс Истън. Лицето му беше бледо и измъчено, с тъмни кръгове под очите. Чаровното му момчешко изражение беше помръкнало и в пълен контраст с безупречния външен вид, с който го беше запомнила, косата му беше рошава, а костюмът — измачкан. Истън се беше състарил.
Показанията на Едуина бяха кратки и точни. Докато защитата й задаваше въпроси, тя погледна към Майлс Истън, но той беше навел глава, за да не срещне погледа й.
Свидетел на обвинението, макар че нямаше никакво желание за това, беше и Хуанита Нунес. Тя беше доста притеснена и съдът полагаше големи усилия, за да чуе думите й. Съдията се обади два пъти, като помоли Хуанита да говори по-високо, но отношението му към нея бе подчертано внимателно, той знаеше за несправедливо нанесените й обвинения и страдания.
Хуанита беше сдържана в показанията си спрямо Истън и отговаряше кратко, поради което прокурорът непрекъснато я подканяше да се доизясни. Тя очевидно искаше всичко това да свърши колкото може по-бързо.
Този път защитата взе по-мъдро решение и се отказа от правото си да й задава въпроси.
Веднага след показанията на Хуанита, адвокатът, след като се консултира шепнешком със своя клиент, поиска позволение да се обърне с молба към съдебния състав. Разрешиха му и прокурорът, съдията и защитата се събраха за кратък разговор, по време на който защитата оповести, че не настоява Майлс Истън да бъде признат за невинен.
Съдията Ъндъруд запази величественото си спокойствие и изслуша адвоката. Разговаряха тихо, така че съдебните заседатели не чуваха нищо.
— Много добре, щом защитата иска това, ще бъде разрешено да се внесе промяна — ще се има предвид, че обвиняемият признава вината си. Но искам да се знае, че това вече не променя особено нещата.
След като помоли съдебните заседатели да напуснат залата, съдията разпита Истън, за да се убеди, че е готов да се признае за виновен и че съзнава какви ще бъдат последиците от това. На всички въпроси подсъдимият отговаряше с равен глас: „Да, ваша милост!“
Съдията извика съдебните заседатели и закри заседанието.
На следващото заседание младият адвокат, натоварен със защитата на Майлс Истън, произнесе задълбочена реч. Той призова за снизхождение като напомни, че неговият клиент никога преди това не е бил уличаван в престъпления. Произнасянето на присъдата беше отложено за следващата седмица, като дотогава Майлс Истън остана под арест.
Макар да не беше призован като свидетел, Нолан Уейнрайт присъства на всички съдебни заседания. След като секретарят в съдебната зала обяви началото на следващото дело и призованите като свидетели банкови служители започнаха да си тръгват, шефът по сигурността се запъти към Хуанита.
— Госпожо Нунес, може ли да поговоря с вас няколко минути?
В погледа й се четеше безразличие и враждебност. Тя поклати глава.
— И без това всичко вече свърши. Освен това трябва да се връщам на работа в банката.