— Имате ли нещо да добавите?
— Не, ваша милост — едва чуто отговори Истън.
— Получих доклада от инспектора по надзора — започна съдията Ъндъруд, после взе един от документите и добави: — Вие изглежда сте успели да го убедите, че искрено се разкайвате за криминалните деяния, за които се признахте виновен.
Съдията наблегна на думите „искрено се разкайвате“, сякаш с неприязън ги стискаше между палеца и показалеца си, като по този начин явно искаше да покаже, че той не е толкова наивен, за да се съгласи с това.
— Разкаянието — продължи той, — независимо дали е искрено или не, е не само твърде закъсняло, но и ни най-малко не ви оневинява, особено за порочния ви, жалък опит да прехвърлите вината за вашето престъпление върху един невинен, нищо неподозиращ човек — върху една млада жена. При това вие сте били отговорен за нея като банков служител и тя е имала доверие във вас, тъй като сте били неин началник. Доказателствата ми дават основание да мисля, че сте били твърдо решен да следвате тази линия, дори ако нещастната ви жертва е била обвинена, дадена под съд и осъдена вместо вас. За щастие това не се случи, благодарение на бдителността на други хора. Сегашният развой на събитията, обаче, съвсем не се дължеше на някаква промяна във вашето поведение или на „разкаяние“ от ваша страна.
Нолан Уейнрайт едва виждаше лицето на Истън, но все пак забеляза, че то пламтеше.
Съдията Ъндъруд започна отново да разглежда документите, а след това вдигна глава. Погледът му пак се насочи към подсъдимия.
— Досега се занимавах с това, което оценявам като най-отвратителната част от вашите престъпления. Тук има и други, допълнителни обвинения — измаменото доверие, което ви е оказано с назначаването ви за банков служител. При това вие сте извършили престъпление не веднъж, а цели пет пъти, и то през различни периоди от време. Ако ставаше дума само за една проява на безчестие, би могло да се сметне, че тя е резултат на някакъв неразумен импулс. Но едва ли подобен аргумент би могъл да се използва, след като имаме налице пет внимателно и умишлено планирани кражби. Банката, като финансова институция, би трябвало да очаква честност от тези, които е избрала за свои служители — а вие също сте били избран. Тя би трябвало напълно да им се довери. Но банката е и нещо повече от финансова институция. Тя е и място, в което общественото доверие е ненакърнимо и затова обществото е задължено да се защити от тези, които поставят под съмнение това доверие — или с други думи, от хора като вас.
Погледът на съдията се премести върху младия адвокат, натоварен със защитата, който стоеше до своя клиент. Тонът на съдията стана по-остър и официален.
— Ако това беше един обикновен случай, и като се вземе предвид липсата на предишни престъпления, аз бих поискал условна присъда, за каквато пледира защитата. Но това не е обикновен случай. Това е едно изключение и аз вече изтъкнах причините, които обуславят моето твърдение. Затова, Истън, вие ще отидете в затвора. Там ще имате достатъчно време да размислите за всичко онова, което ви доведе тук. Присъдата ви е две години затвор.
По знак на секретаря в съдебната зала към подсъдимия се приближи представител на затвора.
Минути след произнасянето на присъдата Майлс Истън и адвокатът му си размениха няколко думи в една от малките охранявани стаички зад съдебната зала, предназначени за срещи на подсъдимите с техните защитници.
— Първото нещо, което бих искал да запомните — каза младият адвокат на Майлс Истън — е, че двугодишна присъда не означава, че ще останете две години в затвора. Имате право на помилване, веднага след като изтече една трета от присъдата. Това означава след по-малко от една година.
Майлс Истън, обзет от отчаяние, загубил напълно чувство за реалност, само поклати глава.
— Вие можете, разбира се, да обжалвате присъдата, но не би трябвало да решавате този въпрос точно сега. Ще ви кажа честно, че не ви съветвам да обжалвате. Не вярвам, че ще ви освободят, докато дойде ред да се гледа повторно делото. Пък и след като се признахте за виновен, не виждам особени основания за обжалване на присъдата. А освен това, докато се разгледа жалбата ви, вие вече ще сте излежали значителна част от определеното ви време.
— Играта свърши. Няма да обжалвам.
— Все пак ще поддържаме връзка в случай, че промените решението си. Съжалявам, че нещата се развиха така неблагоприятно за вас.
— Аз също — кратко отвърна Истън.
— Главната причина бяха самопризнанията ви. Без тях прокуратурата надали щеше да успее да докаже вашата вина, особено за кражбата на шестте хиляди долара, което беше й най-тежкото обвинение. Подписали сте втората декларация — пред хората от ФБР, защото сте мислели, че първата е напълно законна и че няма никакво значение дали сте подписани веднъж или два пъти. Но всъщност съвсем не е така. Според мен този служител по сигурността, Уейнрайт, съвсем съзнателно ви е подвел.