— Да, вече знам, че е така — кимна осъденият.
Адвокатът погледна часовника си.
— Е, ще трябва да тръгвам. Днес имам тежка програма.
Пазачът го пусна да излезе.
На следващия ден Майлс Истън бе откаран в затвора.
Когато новината за осъждането на Майлс Истън се разнесе в Първа търговска американска банка, някои почувстваха съжаление, други пък сметнаха, че си е получил заслуженото. Но всички бяха единодушни, че в банката повече никой няма да го чуе и види.
Само времето би могло да покаже колко погрешни са били тези твърдения.
ВТОРА ЧАСТ
1
Подобно на мехурчета, които идват от водните дълбини и се пукат на повърхността, първите застрашителни признаци се появиха в средата на януари. В колоната с клюките „Ухо, прилепено към земята“ на неделното издание на градския вестник пишеше следното:
„Из града се носят слухове, които предсказват резки съкращения на финансите за Форум Ист. Твърди се, че огромният проект има финансови проблеми. Кой ли ги няма в днешно време…“
Алекс Вандервурт прочете съобщението в понеделник сутринта, когато секретарката остави на бюрото му пресата. Най-отгоре беше именно този вестник, а информацията беше оградена с червено кръгче.
В понеделник следобед Едуина Д’Орси му телефонира, за да го попита дали е чел съобщението и дали знае нещо повече по този въпрос. Тревогата на Едуина беше основателна. Още от самото начало, нейният централен градски банков клон бе предоставил заеми за строителство във Форум Ист, а също и много от заемите за закупуване на жилища в комплекса. Този проект представляваше важен дял от деловата дейност на клона.
— Ако наистина предстои такова нещо — настоя Едуина, — бих искала да знам.
— Веднага ще ти съобщя. Засега нищо не се е променило — увери я Алекс.
Той посегна към слушалката, за да се обади на Джеръм Патертън, но промени решението си. Дезинформациите около Форум Ист не бяха нещо ново. Проектът предизвикваше голям интерес сред обществеността, естествено, имаше и свои недоброжелатели.
Алекс реши, че е безсмислено да занимава новия президент с ненужни дреболии, особено когато искаше Патертън да подкрепи нещо много по-важно — широкомащабното разширяване на дейността на Първа търговска американска банка в сферата на спестяванията, което беше в плана за обсъждане от управителния съвет.
Алекс бе обзет от тревога няколко дни по-късно, когато в редовните колони за новини на всекидневника „Таймс Реджистър“ се появи една голяма статия.
В нея се казваше:
„Тревогата за бъдещето на Форум Ист нараства поради ширещите се слухове, че финансовата му подкрепа в най-скоро време ще бъде значително намалена или напълно преустановена.
Проектът Форум Ист, чиято дългосрочна цел бе цялостна реконструкция на тази част от града — както районите за делова дейност, така и жилищните сгради, бе подкрепен от финансов консорциум начело с Първа търговска американска банка.
Говорител на Първа търговска американска банка потвърди слуховете, но не пожела да ги коментира. Единственото, което каза, бе «В най-скоро време ще направим официално изявление.»
Според проекта Форум Ист някои жилищни райони в града бяха вече реконструирани или изградени наново. Завършен е комплексът от високоетажни жилищни сгради, където срещу сравнително ниски наеми са настанени много хора. Изгражда се втори такъв комплекс.
Главният десетгодишен план предвижда реконструкция на училища, подпомагане на бизнеса сред малцинствата, създаване на центрове за професионално обучение и настаняване на работа, както и условия за културен живот и почивка. Главните строителни работи, които започнаха преди две години и половина, вървяха според трафика.“
Алекс прочете статията, докато закусваше в апартамента си. Беше сам. Тази седмица Марго беше извън града по някаква работа.
Веднага щом пристигна в централната сграда на банката, той повика Дик Френч. Бивш редактор във финансово списание, вицепрезидентът по връзките с обществеността беше едър мъж, който винаги говореше прямо и открито и се справяше добре със задълженията си.
— Искам да знам кой е бил този говорител на банката? — попита Алекс.
— Това бях аз — каза Френч. — И веднага искам да ви кажа, че съвсем не ми беше по вкуса да обявявам това „специално изявление в най-скоро време“. Но господин Патертън ми каза да използвам точно тези думи. Той настояваше да не давам никаква друга информация.