— А има ли такава информация?
— Вие ще ми кажете, Алекс. Но очевидно нещо става, и независимо дали е хубаво или лошо, колкото по-скоро го обявим, толкова по-добре.
Алекс усети, че започва да се ядосва.
— Има ли някаква причина, поради която не съм бил уведомен за всичко това?
Френч го погледна учудено.
— Мислех, че знаете. Когато говорих с господин Патертън по телефона, разбрах, че Роскоу Хейуърд е там, защото ги чух да разговарят. Реших, че и вие сте там.
— Следващият път не решавайте нищо.
Той отпрати Френч, а след това нареди на секретарката да провери дали Джеръм Патертън е свободен. Президентът все още не беше дошъл, но вече беше тръгнал към банката и Алекс можеше да се срещне с него в единайсет часа. Той промърмори нещо ядосано и продължи да работи по програмата за разширяване на спестяванията.
В единайсет Алекс отиде в кабинета на президента, който се намираше през няколко врати от неговия и се състоеше от две ъглови стаи с чудесен изглед към града. Вратата на втората стая обикновено беше заключена и президентът никога не канеше в нея. Секретарките не можеха да си обяснят за какво ли би могъл да я използва Патертън.
На безоблачното зимно небе грееше ярко слънце, то проникваше в стаята през високите колкото стените прозорци и се отразяваше в розовата, почти плешива глава на Джеръм Патертън. Седнал зад бюрото, той не беше с любимия си костюм от туид, а с елегантен светъл костюм. Вестникът пред нето беше разгърнат на страницата със статията, която накара Алекс да дойде в кабинета.
В сянката, на канапето, седеше Роскоу Хейуърд.
Тримата се поздравиха.
— Помолих Роскоу да остане — започна Патертън, — защото предполагам за какво ще стане дума. — Той посочи към вестника: — Сигурно си прочел това.
— Прочетох го. Освен това разговарях с Дик Френч. Той ми каза, че вчера с Роскоу сте обсъждали какво да съобщите на пресата. Така че първият ми въпрос е защо и аз не съм бил информиран? Аз също съм свързан с Форум Ист.
— Щяхме да те информираме, Алекс — смутено каза Джеръм Патертън. — Истината е, че малко се пообъркахме, когато заваляха обажданията на журналистите и разбрахме, че отнякъде е изтекла информация.
— Информация за какво?
— За предложението, което възнамерявам да направя следващия понеделник пред финансовата комисия — побърза да отговори Хейуърд. — Ще искам да бъдат намалени сегашните вложения на банката във Форум Ист приблизително с петдесет процента.
Думите на Роскоу всъщност бяха потвърждение на слуховете, които вече се ширеха, и място за чудене нямаше. Това, което изуми Алекс, бяха процентите.
Той се обърна към Патертън.
— Джеръм, да смятам ли, че и ти одобряващ тази невероятна глупост?
Червенина заля лицето и яйцевидната глава на президента.
— И да, и не. Запазвам си правото да се изкажа в понеделник. Това, което прави Роскоу вчера и днес, е просто предварителна агитация.
— Правилно — добави любезно Роскоу. — Една съвсем законна тактика, Алекс. А в случай, че възразяваш, ще ти припомня многобройните случаи, когато внушаваше идеите си на Бен преди заседанията по финансовата политика.
— Дори да съм го правил — каза Алекс, — моите идеи са били поне разумни. За разлика от тази.
— Това, разбира се, е твоето мнение.
— Не само моето. И други хора са на същото мнение.
— А моето мнение е, че ние трябва да вложим парите на банката в значително по-полезни неща — невъзмутимо заяви Роскоу и се обърна към Патертън: — Всъщност, Джеръм, тези слухове, които се носят сега, ще ни бъдат от полза, ако предложението ми за съкращения получи одобрение. Най-малкото, това решение няма да се възприеме като внезапен шок.
— Щом гледаш така на нещата, може би именно ти си пуснал слуховете — каза Алекс.
— Уверявам те, че това не е вярно.
— Тогава как да си обясним появата им?
— Съвпадение, предполагам — сви рамене Роскоу.
Алекс се питаше дали това беше наистина съвпадение. Или може би някой близък на Роскоу Хейуърд е свършил тази работа вместо него? Да. Това би могъл да направи например Харолд Остин, достопочтеният Харолд, който беше ръководител на рекламна агенция и поддържаше редовни контакти със средствата за масова информация. Така или иначе, шансът да се докаже истината бе минимален.
Джеръм Патертън вдигна ръце.
— Моля ви да запазите аргументите си за понеделник. Тогава ще обсъдим всичко подробно.