— Нека не извъртаме въпроса — настоя Алекс Вандервурт.
— Всъщност главното, което обсъждаме, е каква печалба би била разумна и каква — прекомерна.
— Честно казано, Алекс — усмихна се Роскоу Хейуърд, — никога не съм смятал която и да било печалба за прекомерна.
— Нито пък аз — намеси се Том Строгън. — Но признавам, че преследването на изключително високи печалби понякога е опасно и води до сериозни проблеми, защото става обществено достояние и съответно обект на критика. В края на финансовата година ние все пак ще трябва да публикуваме тези данни.
— Ето още една причина — добави Алекс, — поради която трябва да балансираме между печалбата и предоставянето на помощ.
— Печалбата помага на нашите акционери — каза Хейуърд.
— Тази помощ за мен е по-важна.
Заседанието на финансовата комисия се провеждаше в залата за съвещания на изпълнителните директори. Комисията се състоеше от четирима души и заседаваше през седмица в понеделник сутрин под председателството на Роскоу Хейуърд. Освен Алекс, членове бяха и вицепрезидентите Строгън и Орвил Йънг.
Комисията взимаше решения как да се използват фондовете, с които разполага банката. По-важните решения се предлагаха за одобрение на управителния съвет, макар че съветът рядко правеше промени и обикновено утвърждаваше препоръките на комисията.
Дискутираните суми най-често надхвърляха десетки милиони.
Президентът на банката участваше, и то неофициално, само в по-важните заседания на комисията и гласуваше единствено когато това беше необходимо, за да се стигне до някакво решение. Патертън присъстваше на днешното заседание, но още не се беше включил в разискванията.
В момента обсъждаха предложението на Роскоу Хейуърд за драстични съкращения във финансирането на Форум Ист.
Ако изграждането на Форум Ист продължеше по план, през следващите няколко месеца щяха да са необходими нови заеми за строителството, а също така и нови средства за подпомагане на наемателите на нови жилища. От Първа търговска американска банка се очакваше да подпомогне това финансиране с петдесет милиона долара. Хейуърд предлагаше това количество да се намали наполовина:
— Ние ще обясним на всички, които се интересуват, че нито сме се отказвали, нито ще се откажем от Форум Ист В обяснението ще се посочва, че някои обстоятелства ни налагат да направим промени в разпределението на фондовете. Проектът няма да бъде спрян, а ще се осъществи малко по-бавно, отколкото беше планирано.
— Ако погледнем реално, работата по проекта и без това е забавена — възрази Алекс. — Така че най-неуместното, което бихме могли да направим, е да спомогнем за по-нататъшното задълбочаване на този процес.
— Аз наистина гледам реално, и то най-вече на интересите на банката — каза Хейуърд.
Отговорите му бяха безочливи и Алекс си помисли, че може би това се дължи на неговата пълна увереност, че ще бъде взето такова решение, каквото иска той. Алекс беше сигурен, че ще получи подкрепата на Том Строгън против Хейуърд. Строгън беше главният икономист на банката — млад, способен, с широки интереси — и Алекс бе положил не малко усилия, за да му помогне да се издигне по-бързо.
Но Орвил Йънг, ковчежникът на банката, беше човек на Хейуърд и без съмнение щеше да го подкрепи.
В Първа търговска американска, както и във всяка друга голяма банка, реалните линии на властта рядко се подреждаха в организирани схеми. Истинското влияние и власт се разпростираха в една или в друга посока и зависеха от предаността на едни хора към други, така че тези, които не участваха в борбите за власт, бяха изтиквани встрани и изоставаха.
Борбата за власт между Алекс Вандервурт и Роскоу Хейуърд бе добре известна. Ето защо служителите в Първа търговска американска банка се ориентираха към единия или другия, като свързваха надеждите си за бъдеща успешна кариера с победата на тяхната страна. Това разделение беше очевидно и във финансовата комисия.
— Печалбата ни през миналата година беше тринайсет процента — продължи Алекс. — Отлично постижение за всеки бизнес, няма спор. Перспективите за тази година са дори по-добри — ще получим петнайсет, а може би и шестнайсет процента възвръщаемост на инвестициите. Трябва ли да се стремим към повече?
— Защо не? — попита Орвил Йънг.
— Вече обясних защо — рязко каза Строгън. — Защото това би било проява на недалновидност.
— Нека си припомним, че в банковото дело не е трудно да се постигат високи печалби, и всяка банка, която не успява, се ръководи от глупаци — заяви Алекс — В много отношения самите обстоятелства са в наша полза. Ние имаме възможности, натрупали сме опит, разполагаме с добри банкови закони. А законите са много важни Те, обаче, няма да бъдат толкова добри, ако продължаваме да се възползваме от обстоятелствата и нехаем за отговорностите си пред обществото.