До този момент Сънеко бе свързала банковата си дейност в Съединените щати с трите големи банки — Банк ъф Америка, Фърст Нешънъл Сити и Чейс Манхатън. Авторитетът на Първа търговска американска банка би нараснал значително, ако успееше да се присъедини към това забележително трио.
— Това е наистина една вълнуваща Перспектива, Роскоу-каза Патертън.
— Надявам се, че ще мога да изложа повече подробности по въпроса на следващото заседание на финансовата комисия — добави Хейуърд. — Вероятно Сънеко ще поиска от нас да й предоставим значителен кредит.
— Все още не сме гласували за Форум Ист напомни Том Строгън.
— Готови сме — кимна Хейуърд. Той се усмихваше уверено, доволен от реакцията, която породи съобщението му, и сигурен, че съдбата на Форум Ист е решена.
Както се очакваше, те се разделиха двама по двама — Алекс Вандервурт и Том Строгън се противопоставиха на съкращаването на фондовете, Роскоу Хейуърд и Орвил Йънг го подкрепиха.
Всички гледаха към Джеръм Патертън, който имаше решаващ глас.
Президентът на банката се поколеба за миг, след това каза.
— Алекс, този път ще подкрепя Роскоу.
2
— Няма никаква полза да седим и да се оплакваме — заяви Марго. — Това, което трябва да направим, е да си вдигнем задниците и да се заемем с нещо сериозно.
— Може би трябва да взривим проклетата банка? — обади се някой.
— Нищо подобно. Там имам приятели. Освен това взривяването на банки е незаконно деяние.
— А кой е казал, че трябва да действаме само със законни средства?
— Аз казвам — отсече Марго. — А ако някой се прави на много хитър и мисли по друг начин, прав му път.
Във вторник вечерта, в адвокатската кантора на Марго Бракън, бе свикано съвещание на изпълнителния комитет на асоциацията на наемателите във Форум Ист. Тази асоциация бе едно от многобройните сдружения в по-бедните квартали, на които Марго бе юридически консултант, и които използваха кантората й за срещи За тази услуга Марго понякога получаваше наем, но в повечето случаи помещението се ползваше безплатно.
За щастие кантората не беше претенциозна и беше подходяща за целта — бивш магазин за хранителни стоки. Тя се състоеше от две стаи, по чиито стари лавици се приютяваха правните книги на Марго. Мебелите бяха в различен стил, купувани на ниски цени.
Магазините от двете страни на кантората бяха изоставени и запуснати — типична гледка за района. С малко късмет и значителни усилия, може би някой ден вълната на реконструкция във Форум Ист щеше да стигне и дотук. Но засега нямаше никакви признаци.
Изпълнителният комитет се беше събрал именно заради проблемите около Форум Ист.
Чрез официалното си изявление преди два дни Първа търговска американска банка превърна слуха във факт. Финансирането на бъдещите проекти за Форум Ист се съкращаваше наполовина и решението влизаше в сила веднага.
Заявлението на банката бе старателно завоалирано с евфимистични фрази като „временно ограничаване на дългосрочното финансиране“ и „периодично подлагане на обсъждане“, но никой не им вярваше и всички вътре и вън от банката съзнаваха, че това е окончателният край.
Сегашното заседание трябваше да обсъди какво би могло да се направи, ако въобще беше възможно някакво противодействие.
Думата „наематели“ в названието на асоциацията не беше съвсем точно. Голяма част от членовете й наистина бяха жители на Форум Ист, но имаше и много други, които тепърва се надяваха да станат наематели.
— Много от нас очакват да влязат там, по това явно няма да стане, ако ни ударят секирата — каза работникът от стоманодобивния завод Дийкън Юфрейтс.
Марго знаеше, че Дийкън, жена му и петте им деца живеят в тясно жилище в пренаселена, разнебитена сграда, която бъкаше от мишки и която би трябвало да бъде разрушена още преди година. Тя бе опитвала да им помогне, но без резултат Единствената надежда, с която живееше Дийкън Юфрейтс, беше, че ще се премести заедно със семейството си в някоя от новопостроените сгради във Форум Ист. Но името на семейство Юфрейтс беше едва някъде по средата на дългия списък на чакащи и ако строителните работи се забавеха, той щеше да е принуден да чака доста дълго.
Заявлението на Първа търговска американска банка бе шокиращо и за Марго. Тя беше сигурна, че Алекс се е противопоставил на предложението за съкращаване на банковите кредити, но очевидно е бил принуден да даде съгласието си. Марго не беше разговаряла с него по този въпрос. Пък и колкото по-малко знаеше Алекс за нейните планове, толкова по-добре щеше да бъде и за двамата.