— Според мен — обади се Сет Оринда, също член на комитета, — каквото и да направим, законно или не, след като са решили да не отпускат тези средства, няма абсолютно никакъв начин да измъкнем тези пари от банката.
Гимназиалният учител Сет Оринда беше цветнокож и живееше във Форум Ист. Но будната съвест не му даваше мира и той се безпокоеше за хилядите хора, които с надежда чакаха своя ред. Марго разчиташе доста на авторитета и помощта му.
— Не бъди толкова сигурен, Сет — отвърна тя. — Банките имат и слаби места. Достатъчно е да натиснем едно от тях и може да стане чудо.
— Как да натиснем? — попита Оринда. — Като организираме протест ни акции? Или може би седящи стачки? Или демонстрации?
— Не — каза Марго. — Забрави всичко това. Подобни действия са си изпели песента. Кой обрьща внимание на демонстрациите! Те са една глупост. Нищо не може да се постигне чрез тях.
Тя огледа хората в претъпканата тясна и задимена кантора — дванайсетина души, бели и цветнокожи, различни по ръст и външен вид, е различни маниери. Някои бяха седнали на разнебитените столове и кашони, други седяха на пода.
— Слушайте внимателно всички. Казах ви, че трябва да направим нещо, при това нещо, което вярвам, ще ни помогне да успеем.
— Госпожице Бракън! — От дъното на стаята близо до вратата се изправи дребна фигура. Това беше Хуанита Нунес, която Марго беше поздравила при влизането й.
— Да, госпожо Нунес?
— Бих искала да помогна. Но вие, мисля, знаете, че работя в Първа търговска американска банка. Може би не трябва да чувам това, което ще кажете на останалите…
— Всъщност аз би трябвало да се досетя за това, вместо да ви поставям в затруднено положение — каза дружелюбно Марго.
Чуха се одобрителни възгласи. Хуанита се запъти към вратата.
— Но това, което вече чу, е тайна — предупреди я Дийкън Юфрейтс.
Хуанита кимна, а Марго побърза да каже:
— Можем напълно да се доверим на госпожа Нунес. Да се надяваме, че и нейните работодатели са толкова етични, колкото нея…
Заседанието продължи и Марго заговори, заела типичната си поза: с ръце на тънката талия, с агресивно насочени напред лакти. Само преди миг тя беше отметнала назад дългата си кестенява коса. Едно движение, което вече й бе станало навик и което правеше преди да предприеме някакво действие — нещо като вдигане на завесата преди представление. Всички я слушаха с нарастващо внимание. Появиха се една-две усмивки. По едно време Сет Оринда се засмя. А към края всички начело с Дийкън Юфрейтс се смееха доволно.
— Господи, о, боже! — възкликна Дийкън.
— Дяволски умно! — обади се друг.
— За да осъществим всичко това, ще имаме нужда от много хора — напомни им Марго. — Най-малко хиляда в началото, а впоследствие и повече.
— За колко време ще ни трябват?
— Ще направим планове за една седмица. Банкова седмица — това означава пет дни. Ако не успеем — ще продължим. Но, честно казано, не вярвам, че ще се стигне до това. И още нещо: с всеки трябва внимателно да се разговаря.
— Наемам се с това — изяви желание Сет Оринда.
— Аз също — обадиха се в хор още няколко души.
Гласът на Дийкън Юфрейтс се открои сред останалите:
— Ще имам доста свободно време през следващите дни и ето как ще го използвам! Ще си взема седмица отпуск и се кълна, че ще намеря достатъчно хора.
— Добре — каза Марго и добави решително: — Ще имаме нужда от главен план. Аз ще го подготвя до утре вечер. А всички вие би трябвало да започнете да набирате хора веднага. И помнете, особено важно е всичко да се пази в пълна тайна.
Когато след половин час заседанието свърши, членовете на комитета бяха много радостни и изпълнени с оптимизъм.
По молба на Марго Сет Оринда остана, след като другите се разотидоха.
— Сет, ще имам нужда специално от твоята помощ — каза тя.
— Знаете, че ще направя каквото мога, госпожице Бракън.
— При подобни акции аз винаги съм начело. Ти знаеш — каза Марго.
— Разбира се — усмихна се учителят.
— Този път искам да остана в сянка. Освен това, не желая името ми да се споменава, когато се появят журналисти от пресата, радиото и телевизията и започнат да разпитват. Правя го, за да не създавам неприятности на двама мои много близки приятели в банката, за които вече споменах. Искам непременно да предотвратя това.