— Мисля, че няма да има проблеми — кимна сериозно Оринда.
— Това, което всъщност искам — настоя Марго, — е ти и останалите да застанете този път начело вместо мен. Аз ще бъда зад кулисите, разбира се. И ако нещо се наложи, бихте могли да ме извикате, макар да се надявам, че няма да се стигне дотам.
— Как бихме могли да ви извикаме, след като никой от нас никога не е чувал името ви — каза Сет Оринда.
В събота вечерта, четири дни след заседанието на асоциацията на наемателите, Марго и Алекс бяха на гости у приятели. След това отидоха в дома на Марго. В сравнение с квартала, в който живееше Алекс, кварталът на Марго не бе така изискан, а апартаментът й не бе голям, но уютно подреден с красиви мебели, които Марго беше купувала на възможно най-ниски цени в продължение на години. Алекс обичаше дома й.
Апартаментът нямаше нищо общо с кантората на Марго.
— Липсваше ми, Бракън — каза Алекс. Той беше облякъл пижамата и халата, които държеше у Марго, и се бе отпуснал в големия стол в стил кралица Ана. Марго беше седнала на килима пред него, главата й бе опряна на коленете му, а той галеше нежно дълг ата й коса. От време на време пръстите му плъзваха по тялото й — Алекс знаеше, че тя обича тези възбуждащи ласки. Марго въздъхна със задоволство. Скоро щяха да си легнат. А докато взаимното им желание нарастваше, те изпитваха удоволствие от това умишлено забавяне.
Не се бяха виждали седмица и половина — най-различни ангажименти им бяха попречили да бъдат заедно.
— Трябва да наваксаме за пропуснатите дни — подхвърли Марго.
Алекс каза:
— Знаеш ли, цяла вечер чакам да започнеш да ме вариш на бавен огън заради Форум Ист. А ги не споменаваш и дума.
Марго притисна глава към коленете му. После учудено попита:
— Но защо да си го изкарвам на теб, скъпи? Съкращаването на банковите средства не е твоя идея. — Тя повдигна вежди и добави. Или може би е твоя?
— Знаеш, че не е.
— Да, както знам, ти си се противопоставил.
— Да, противопоставих се. — После добави с гневен тон: — Но от това нямаше кой знае каква полза.
— Направил си всичко, каквото си могъл. Повече нищо не би могло да се иска от теб.
Той я погледна подозрително.
— Реакцията ти е твърде странна.
— Какво искаш да кажеш?
— Ти си борец. И това е едно от нещата, заради които те обичам Ти не се предаваш. Нито пък си склонна да приемаш спокойно пораженията.
— Може би някои поражения са тотални. В такива случаи нищо не може да се направи.
Алекс се поизправи в стола.
— Ти си намислила нещо, Бракън, познавам те. Казвай какво е то?
Марго помисли и заговори бавно:
— Не признавам нищо. Но дори това, което току-що каза, да е вярно, струва ми се, че е по-добре да не знаеш всичко. Това, което в никакъв случай не искам, Алекс, е да те поставя в затруднено положение.
— Е, все пак ми каза нещо — усмихна се нежно той. — Добре, щом не желаеш да ми кажеш повече, няма да настоявам. Но искам да съм сигурен в едно: всичко, което си намислила, трябва да бъде законно.
Марго веднага пламна:
— Ако не се лъжа, аз съм единственият адвокат тук. И аз ще решавам кое е законно и кое — не.
— Дори умните жени адвокати допускат грешки.
— Не и този път. — Тя сякаш се канеше да продължи с нови аргументи, но се отказа и добави със смекчен тон: — Ти знаеш, че аз винаги се простирам в рамките на закона. Знаеш също така и защо.
— Да — съгласи се Алекс и се отпусна назад, като продължаваше да гали косата й.
След като се бяха сближили, Марго му беше разказала за своите изградени преди години възгледи — резултат на разочарования и голяма лична трагедия.
Марго била отлична студентка в юридическия факултет. И тя, както много други нейни колеги, се присъединила към протестните акции. Това било по време на въвличането на Щатите във войната във Виетнам и на разделението на нацията по този въпрос. Било и времето на борба за промяна в професията на юриста, един вид въстание на младите срещу законите на по-възрастните, на онова ново поколение войнстващи адвокати, славен символ на които стана Ралф Нейдър.
В колежа, а по-късно и в юридическия факултет, Марго била много близка с един от своите колеги — двамата подкрепяли авангардистките схващания, заедно участвали в протестното движение, а и както било прието тогава, живеели заедно. Алекс бе чувал само първото му име — Грегъри.
Конфронтацията между студентите и администрацията се засилила особено много, когато започнала кампанията за набиране на доброволци за американската армия и флота. Голяма част от студентите, между които Марго и Грегъри, настоявали да се сложи край на тази акция. Ръководството на университета заело противоположната позиция.