В знак на протест студентите окупирали административната сграда и се барикадирали. Марго и Грегъри също били там.
Преговорите се провалили поради „нереалните искания на студентите“. След два дни администрацията повикала полицията, по-късно доста неразумно подсилена от Националната гвардия. Окупираната сграда била атакувана. Разнасяли се изстрели, имало и жесток ръкопашен бой. Като по чудо никой не бил застрелян. Но по трагично стечение на обстоятелствата, един от ранените получил мозъчен кръвоизлив и починал след няколко часа. Това бил Грегъри.
Под натиска на общественото негодувание, младият, неопитен и уплашен полицай, който нанесъл смъртоносния удар, бил подведен под съдебна отговорност. Но обвиненията срещу него били отхвърлени.
Макар силно разстроена и шокирана, Марго вече знаела законите и си давала сметка за справедливостта на съдебното решение. Юридическото образование й помогнало по-късно, в по-спокойна обстановка, да обмисли внимателно и да направи преоценка на собствените си убеждения. Бързо развиващите се събития и свързаните с тях емоции й попречили да то стори по-рано.
В крайна сметка Марго не се беше отказала от своите политически и социални възгледи. Но преценявайки онези събития, тя бе имала доблестта да признае пред себе си, че с агресивните си действия студентите бяха лишили останалите от същите тези свободи, за чиито защитници се обявяваха. В своя устрем те бяха нарушили закона, онази система, на която бе посветено професионалното им обучение, а и най-вероятно целия живот.
Марго беше стигнала до извода, че може би борбата щеше да бъде много по-успешна, ако се бяха ограничили в законните рамки.
Тя беше доверила на Алекс по време на единствения им разговор за студентското й минало, че именно онези години са я убедили никога вече да не отстъпва от легалните средства на борба и до ден днешен те бяха ръководен принцип в работата й.
Марго седна по-близко до Алекс и го попита:
— Как вървят работите в банката?
— Понякога се чувствам като Сизиф.
— Онзи грък, който бутал скалата нагоре по хълма? И всеки път, когато почти достигал върха, скалата се търкулвала и се озовавала отново в подножието…
— Точно така. Със същия успех той би могъл да бъде банков изпълнителен директор, който се опитва да осъществи някакви промени. Ще ти издам една тайна за нас, банкерите, Бракън.
— Да?
— Ние успяваме, въпреки че ни липсва перспективно мислене и въображение.
— Може ли да те цитирам?
— Ако го направиш, ще се закълна, че никога не съм го казвал усмихна се той. — Между нас казано, банките реагират на социалните промени, но никога не ги предвиждат. Всички проблеми, с които сме принудени да се занимаваме сега — околна среда, екология, енергия, малцинства — всички те са били просто пред очите ни от години. Всичко това ни засяга и би могло да се предвиди. Ние, банкерите, бихме могли да застанем в авангарда. А вместо това сме на опашката и се придвижваме напред само когато се налага или когато ни тикат.
— Защо тогава продължаваш да стоиш в банката?
— Защото за мен това е много важно. Заслужава си усилията — стига да станеш добър банкер. Независимо дали се придвижваме доброволно или не, ние сме професионалисти, от които има нужда. Паричната система придоби такива мащаби, стана толкова сложна и объркана, че единствено банкерите могат да я овладеят.
— Така че главното, от което се нуждаете, е да получавате аплодисменти Права ли съм?
Той се загледа в нея, а на лицето му се изписа нарастващо любопитство:
— Тази твоя палава главица май замисля нещо…
— Нищо не признавам.
Каквото и да е то, надявам се, че този път няма да окупирате тоалетните.
— О, господи, не.
Двамата се засмяха, защото си спомниха за една акция на Марго от преди година — блестяща победа, привлякла широкото обществено внимание.
Битката й бе с ръководството на градското летище, което плащаше на неколкостотин портиери и чистачи значително по-ниски надници от приетото. Работническият профсъюз бе корумпиран, поддържаше „сърдечни отношения“ с ръководството и не правеше нищо, за да защити своите членове.
В отчаянието си група от чистачите потърси помощта на Марго, която започваше да си създава име на майстор по разрешаване на подобни заплетени ситуации.
Опитите на Марго да установи пряк контакт с ръководството не доведоха до нищо. Тя реши, че трябва да привлече общественото внимание и един от начините бе да направи за смях летището и ръководеното му. За да се ориентира в обстановката, Марго и няколко симпатизанти, които й бяха помагали и преди, направиха внимателно проучване на голямото летище по време на нощта, когато графикът бе най-интензивен.