Проучването показа, че пристигащите пътници, които бяха хапнали и пийнали в самолета, се насочваха право към тоалетните на летището, така че в продължение на няколко часа там се тълпяха най-много хора.
Седмица след това, в петък вечерта, когато броят на излитащите и кацащите самолети бе най-голям, неколкостотин доброволци, предимно портиери и чистачи, които не бяха на смяна, пристигнаха на летището, водени от Марго. През цялото време те се държаха тихо и кротко, поведението им бе напълно законосъобразно.
Целта им бе да се настанят, и то за продължително време, а някои дори за цялата нощ, във всички обществени тоалетни на летището. И те го направиха. Марго и помощниците й бяха разработили подробен план и доброволците отидоха на точно определените места, платиха таксата за вход и се настаниха вътре, като убиваха времето с четене на книги, слушане на портативни транзистори, а някои си бяха донесли и храна. Сред жените имаше и такива, които бяха дошли с плетките или с гоблените си. Така те поставиха своя ултиматум чрез една съвсем законна окупация.
Пред писоарите в мъжките тоалетни се оформиха огромни опашки и придвижването ставаше изключително бавно. Трябваше да се чака поне час, за да ти дойде редът. Почти никой не оставаше толкова дълго.
Участниците в акцията обясняваха на всеки, който бе готов да ги изслуша, какво всъщност става и защо.
На летището настана пълна бъркотия, стотици ядосани и изнервени хора се оплакваха на земните стюардеси и на другите служители, които веднага сигнализираха на ръководството. То пък се чувстваше объркано и безпомощно, защото не бе в състояние да направи нищо. Част от пътниците, на които не се налагаше да посетят тоалетната, намираха ситуацията за твърде забавна. Така че всъщност никой не остана безразличен.
Скоро се появиха и представители на средствата за масова информация — това също бе работа на Марго, тя ги беше предупредила. Репортерите се надпреварваха кой по-напред да разкаже тази необичайна история и новината се разпространи не само из цялата страна, но чрез телефони и телекси достигна и до други краища на света и се появи на страниците на съветския вестник „Известия“, на южноафриканския „Йоханесбург Стар“ и на лондонския „Таймс“. На другия ден целият свят се смееше.
В повечето репортажи се отделяше значително място на Марго Бракън. Освен това се заявяваше, че акцията ще продължи.
Марго знаеше, че присмехът е едно от най-силните оръжия във всеки арсенал. В края на уикенда ръководството на летището се съгласи да започне преговори по заплатите на портиерите и чистачите, които скоро доведоха до благоприятен резултат. Освен това корумпираното ръководство на профсъюза бе отстранено чрез гласуване и бе заменено с честни хора.
Марго се притисна в Алекс. След това попита тихо:
— Та каква точно глава каза, че съм имала?
— Палава.
— Това хубаво ли е? Или лошо?
— За мен е хубаво. Ободрително. Пък и в повечето случаи аз харесвам каузите, за които работиш.
— Но не и всяка от тях?
— Не, не всяка.
— Е, да, моите акции предизвикват неодобрение. При това доста често. Ами ако това неодобрение е свързано с нещо, което ти също не одобряваш или в което не вярваш? Ако имената ни бъдат свързани точно в такъв случай, в който ти не би искал да имаш нищо общо с мен?
— Ще се науча да живея така. Освен това, аз имам право на личен живот. Така, както и ти.
— Да, всяка жена има това право — каза Марго, — но все пак се питам дали би могъл да живееш така. Имам предвид, ако непрекъснато сме заедно. Мили, аз не бих могла да се променя, ти го знаеш и трябва добре да ме разбереш. Не бих могла да се откажа от моята независимост и активност, не мога да престана да бъда това, което съм.
Той си помисли за Силия, която никога не беше поемала никаква инициатива, и за това, колко много му се бе искало да го направи — поне веднъж. С болка се замисли за нея. Онова, което беше научил от съвместния им живот, бе, че един мъж не може да бъде щастлив, ако жената, която обича, не е свободна или не разбира смисъла на свободата в осъществяването на собствените желания и стремежи.
Алекс сложи ръце на раменете на Марго. През тънката копринена нощница той усети уханната топлина на тялото й, почувства мекотата на кожата й.
— Обичам те и те желая такава, каквато си — каза нежно той. — Ако се промениш, ще си намеря някоя друга адвокатка и така ще те накажа за злоупотребата с любовта ми.
Ръцете му бавно се спуснаха надолу. Той долови учестеното й дишане. Само след миг тя се обърна към него нетърпелива и изпълнена с желание: