— Вие сама бихте могли да се досетите — намеси се един възблед възрастен мъж. — Всички ние сме от Форум Ист.
— Или искаме да бъдем — обади се друг, по-младежки глас.
— Все пак това не обяснява… — започна Едуина.
— Може би аз бих могъл да ви обясня, госпожо. — Пред тълпата застана цветнокож мъж на средна възраст с приятна външност.
— Моля ви.
Едуина усети, че до нея стои още някой. Обърна се и видя Нолан Уейнрайт. А на главния вход бяха застанали още няколко души от охраната и помагаха на дежурните. Тя погледна въпросително шефа на сигурността.
— Всичко е наред — каза успокоително той.
Мъжът, който беше излязъл напред, каза:
— Добро утро, госпожо. Не съм знаел, че има жени банкови директори.
— Е, намират се — отвърна Едуина. — И с времето ще стават все повече. Надявам се, че вие подкрепяте равноправието на жените, господин…?
— Оринда. Сет Оринда, госпожо. Разбира се, че го подкрепям. И много други неща, освен него.
— Може би някое от тези други неща ви е довело тук?
— В известна степен…
— И по-точно?
— Тук всички сме от Форум Ист.
— Вече ми казаха.
— Това, което правим, е един вид акт на надежда.
Елегантно облеченият говорител произнасяше внимателно думите — явно речта му бе предварително написана и запаметена. Наоколо хората се заслушаха. Оринда продължи:
— Бе обявено, че тази банка няма достатъчно пари, за да продължи да подпомага изграждането на Форум Ист. Банката намали средствата наполовина и някои от нас смятат, че положението би могло да се оправи, ако не стоим със скръстени ръце.
— Това, надявам се, не означава да доведете деловата дейност на целия клон до пълен застой — прекъсна го Едуина. Докато говореше, тя забеляза, че няколко души са разтворили бележниците си и записват. Явно бяха репортери.
Някой беше уведомил средствата за масова информация и това обясняваше присъствието и на телевизионните камери. Едуина се чудеше кой ли би могъл да го направи.
Сет Оринда се засегна от думите й:
— Но, госпожо, единственото нещо, което правим, е да внесем всичките си пари, а ние, както знаете, сме бедни хора. Надяваме се да помогнем на банката в този труден момент.
— Не смятате ли, че това е благородна постъпка? — намеси се още един глас.
— Но това е нелепо! — отсече Нолан Уейнрайт. — Тази банка не е в затруднение.
— Щом не е в затруднение — попита една жена, — защо постъпи така с Форум Ист?
— Позицията на банката бе ясно изложена в нейното изявление — отговори Едуина. — Въпрос на приоритет. Банката се надява в бъдеще да възстанови пълната сума за финансиране на проекта.
Едуина усети, че думите й не звучат убедително. Очевидно и другите мислеха така, защото се разнесоха негодуващи възгласи. Това бе първата проява на недоволство и антагонизъм. Мъжът с приятна външност, Сет Оринда, се обърна рязко и вдигна ръка, за да въдвори спокойствие. Гласовете секнаха.
— Аз не знам как точно стоят нещата в банката — обърна се той към Едуина, — но всички тук сме дошли, за да вложим парите си. Ето защо ви казах, че за нас това е един вид акт на надежда. Ние се надяваме, че след като разберете как се чувстваме и какво мислим, може би ще промените решението си.
— А ако не го направим?
— Тогава ще продължим да търсим още хора, които са готови да ви предоставят парите си. Около нас има още много добри души, склонни да дойдат още днес, утре или вдругиден. Надяваме се, че до петък нещата ще се разчуят — той посочи към репортерите, — и ще се намерят и други, които не са от Форум Ист, но които ще се присъединят към нас. Само за да си открият сметка, разбира се. И да помогнат на тази бедна банка. Нищо повече.
Чуха се весели възгласи:
— Точно така, ще дойдат още много хора… Нямаме кой знае колко за хляб, но поне сме много на брой… Кажете на приятелите си да дойдат и да ни подкрепят.
— Е, някои от приятелите, които влагат парите си днес, може би ще дойдат утре, за да ги изтеглят — продължи Оринда с невинно изражение. — А може би това ще стане след два дни или следващата седмица. Повечето нямат кой знае колко пари, така че няма да могат да ги оставят за дълго. Но затова пък по-късно, когато отново се сдобият с някой долар, ще дойдат и пак ще си открият сметка. — Очите му блеснаха дяволито. — Нашата цел е да ви създаваме работа.
— Да — каза Едуина, — разбирам вашата цел.
— Господин Оринда, каква ще бъде сумата, която ще внесете в банката? — попита една от репортерките, слабо русо момиче.
— Е, няма да е голяма — отвърна бодро той. — Повечето са дошли с по пет долара. Това е най-малката сума, която банката приема. Нали така? — Той погледна към Едуина и тя кимна.