Той пое слушалката и Едуина го чу да казва:
— Това наистина е демонстрация, макар че не може да бъде смятана за закононарушение. Действията са мирни и ние само ще си навредим с прибързани действия. Последното нещо, което бихме желали, е откритата конфронтация.
Добре че беше Уейнрайт, мислеше си Едуина, на него можеше да се разчита. След като приключи разговора, тя му каза:
— Някой предложи да повикаме полиция.
— Те пристигнаха тук с мен, но аз ги отпратих. Ще се върнат бързо, ако имаме нужда от тях. Надявам се, че това няма да се наложи. — Той посочи към телефона, а после към централната сграда на банката. — Там вече знаят… И някои започват да създават паника.
— Единственото нещо, което може да се направи, е да се възстанови финансирането на Форум Ист.
Уейнрайт се усмихна за първи път, откакто беше дошъл.
— О, и аз бих искал това. Но не може да се действа по този начин, щом става дума за парите на банката. Външният натиск не може да оказва влияние.
Едуина беше готова да каже: „Съмнявам се в това.“ Но се отказа и замълча.
Тълпата завзе цялата зала и шумът се усили още повече. Отвън чакаше нарастваща опашка от чинно подредени хора. Беше 9,45.
4
Също в 9,45, през три сгради от централното управление на Първа търговска американска банка, Марго Бракън седеше в паркирания на незабележимо място фолксваген и осъществяваше ръководството на акцията.
Марго беше решила да не се приближава до мястото на действието, но в края на краищата не издържа. Като боен кон, който рови с копитата земята, когато усети дъха на битката, тя не устоя и се включи в акцията.
Марго се безпокоеше, че може да причини неприятности на Алекс и Едуина, и затова не беше на предната линия на действието на площад Розели.
Появеше ли се там, репортерите веднага щяха да я познаят. Марго знаеше, че те вече са пристигнали, тъй като беше подготвила предварителна информация за вестниците, радиото и телевизията. Специални пратеници донасяха в колата новини за развитието на събитията и отнасяха обратно инструкциите й.
Акцията бе старателно подготвена. Докато Марго изработваше главния план, Сет, Дийкън и още неколцина от членовете на комитета набраха доброволци от Форум Ист. Те им описаха плана на действие, а желаещите да участват бяха много. Почти всеки искаше да се включи и препоръчваше приятели, на които можеше да разчита.
Когато късно вечерта в събота списъците бяха готови, в тях фигурираха имената на хиляда и петстотин души. Списъкът продължаваше да набъбва. Според плановете на Марго, щеше да има достатъчно хора, поне за една седмица, а може би и за по-дълго, стига ентусиазмът да се запазеше. Някои от мъжете, които имаха постоянна работа, но искаха да помогнат — Дийкън Юфрейтс например — щяха да си вземат отпуска. Други пък заявиха, че щом се налага, ще отсъстват от работа. За съжаление повечето от желаещите да участват бяха безработни, техният брой се бе увеличил напоследък, тъй като липсваше и сезонна работа. Преобладаваха жените, не само защото повечето от тях не работеха, но и защото за тях — много повече, отколкото за мъжете — Форум Ист се бе превърнал в жадуваният домашен рай, в надеждата на техния живот.
Марго разбра всичко това от подготвителната работа и от информацията, която получаваше. Информацията до този момент бе напълно задоволителна.
Марго държеше представителите на Форум Ист при всички случаи и особено по време на контактите си със служителите на банката да се държат приятелски, любезно и безконфликтно. Ето защо нарекоха акцията „Акт на надежда“ — или с други думи искаха да покажат, че една група заинтересовани хора — макар и с ограничени финансови възможности — са готови да „помогнат“ на „изпадналата в беда“ Първа търговска американска банка.
Марго предполагаше, че самото споменаване, че Първа търговска американска банка е в беда, би засегнало една твърде чувствителна струна. И особено много държеше да не се отправят директни заплахи от рода на тези, че парализирането на работата на банката ще продължи, ако не се отпуснат необходимите средства за реконструкция. Тя беше казала на Сет Оринда и на останалите:
— Нека в банката сами стигнат до този извод.
Марго непрекъснато подчертаваше необходимостта да се избягват всякакви заплахи. Тези, които присъстваха на предварителните срещи, си записваха и предаваха инструкциите на останалите.
Разпространиха и списък на въпросите, които трябва да задават, когато откриват банкова сметка. Списъкът също беше подготвен от Марго. Имаше стотици законни въпроси, които всеки можеше да зададе, макар че повечето хора не го правеха. Благодарение на тези въпроси дейността на банката би могла да се забави почти до пълно блокиране.