Джеръм Патертън и Роскоу Хейуърд имаха угрижен вид. Алекс Вандервурт беше също разтревожен, но докато разговаряха, Алекс проявяваше по-малка съпричастност, а един-два пъти на замисленото му лице се появи едва доловима усмивка. Присъстваха и Том Строгън, младият, способен главен икономист, и Дик Френч, официалният говорител на банката.
Френч пристигна навъсен, дъвчейки незапалена пура. Той донесе цял куп следобедни вестници.
Джеръм Патертън разгърна един от вестниците. Когато прочете: „В беда ли е Първа търговска американска банка?“, той започна да ругае:
— Но това е ужасна лъжа! Този вестник трябва да бъде съден!
— Няма за какво — заяви Френч с присъщата си откровеност. — Вестникът не твърди, че това е факт. Задава въпрос, освен това е ясно, че цитират нечии думи. Така че няма никаква злонамереност.
Френч бе напълно убеден в думите си. Ръцете му бяха зад гърба, а пурата стърчеше напред като дуло на оръдие.
Патертън почервеня от гняв, а Роскоу Хейуърд каза:
— Разбира се, че има злонамереност. — Той бе застанал малко встрани, до прозореца, и сега се обърна към останалите четирима. — Цялото това упражнение е злонамерено. И глупак би го разбрал.
— Каквото и да се крие зад всичко това — въздъхна Френч, — то е организирано, без да противоречи нито на закона, нито на обществените отношения. Това упражнение, както вие го наричате, е подготвено доста умно — то изразява приятелски чувства и дори желание да се помогне на банката. Ние знаем, че банката няма нужда от такава помощ. Но не можем да го докажем и затова предлагам да престанем да си губим времето.
Той взе един от вестниците и го разтвори.
— Една от причините да ми давате тази нелоша заплата е, че съм експерт по въпросите на информацията. И така, моят богат опит ми подсказва, че точно тази история — която е описана и представена доста правдиво, независимо дали на вас ви харесва или не — вече се разпространява от телеграфните агенции из страната. Всичко това напомня историята на Давид и Голиат и засяга важни човешки интереси.
Том Строгън, който беше седнал до Вандервурт, каза:
— Почти съм сигурен, че е така. В новините на Дау Джоунс направиха съобщение и веднага след това курсът на акциите ни спадна с един пункт.
— Още нещо — продължи Дик Френч, без да обръща внимание на думите на Том. — Трябва да се подготвим за вечерните телевизионни новини. Местните станции със сигурност ще ни отделят значително място, но опитът ми подсказва, че с внимание ще ни удостоят и трите големи национални станции. Ще си изям лулата, ако някой от репортерите пропусне да спомене тази прословута фраза за „банката в беда“.
— Свърши ли? — рязко попита Хейуърд.
— Не съвсем. Бих искал да добавя, че дори да бях изразходвал целия бюджет на моя отдел, за да създавам лош имидж на банката, едва ли щях да „постигна“ резултатите, които вие постигнахте без чужда помощ.
Дик Френч смяташе, че добрият професионалист в областта на връзките с обществеността трябва така да си гледа работата, че резултатът от нея да се вижда всеки ден. Той не би трябвало да премълчава неприятните факти, а да ги съобщава на ръководителите си откровено. Откровеността бе част от връзките с обществеността — тя осигуряваше вниманието и доверието на хората. За Дик премълчаването на някои факти или прикриването на част от истината, за да се спечели благоразположението на висшестоящите, бе проява на безотговорност.
Някои дни налагаха наистина пълно откровение. И този ден беше именно такъв.
Роскоу Хейуърд попита навъсено:
— Знаем ли кои са организаторите?
— Конкретно не — отвърна Френч. — Разговарях с Нолан, все още проучват. Но това едва ли има кой знае какво значение.
— Ако се интересувате от последните новини от главния банков клон — намеси се Том Строгън, — мога да ви кажа, защото прескочих дотам през тунела. Цялата зала е претъпкана с демонстранти. Почти никой от редовните ни клиенти не може да се добере до касите.
— Те не са демонстранти — поправи го Дик Френч. — Нека изясним и това, след като стана дума. Не носят никакви лозунги, освен плаката „Акт на надежда“. Те са обикновени клиенти и именно там се крие нашият проблем.
— След като знаете толкова много, кажете какво предлагате? — попита Джеръм Патертън.
Вицепрезидентът по връзките с обществеността сви рамене.
— Вие, приятели, се опитахте да измъкнете чергата изпод Форум Ист. Сега вие трябва да решите как да я напъхате обратно.
Лицето на Роскоу Хейуърд се изопна.
Патертън се обърна към Вандервурт:
— Алекс?
— Вие знаете моето мнение — каза Алекс и това бяха първите му думи от началото на съвещанието. — Аз бях против съкращаването на средствата за Форум Ист. И все още съм.