— Тогава вероятно си доволен от това, което става — подхвърли саркастично Хейуърд. — И предполагам, че с удоволствие би отстъпил пред тълпата и заплахите й.
— Ни най-малко не съм доволен. — Очите на Алекс блестяха гневно. — По-скоро съм объркан и смутен, че виждам банката в такова положение. Но струва ми се, че всичко това би могло да се предвиди, и че ние трябваше да сме готови за отпор. Най-важното в момента е да вземем правилно решение.
— Значи все пак си готов да отстъпиш пред заплахите — ухили се Хейуърд. — Точно както казвах.
— Няма значение дали ще го наречем отстъпление или не — отвърна хладно Алекс. — По-важното в случая е друго: прави ли бяхме или сгрешихме, когато ограничихме средствата за Форум Ист? Ако сме сбъркали, би трябвало да обмислим отново всичко и да имаме доблестта да признаем грешката си.
— Не знам дали да обмисляме повторно или не, защото ако отстъпим сега, в очите на всички ще изглеждаме пълни глупаци — отбеляза Джеръм Патертън.
— Джеръм, първо, мисля, че нещата не стоят така. И второ, има ли значение това? — каза Алекс.
— Не е моя работа да обсъждам финансовата страна на въпроса — намеси се Дик Френч, — но ще ви кажа следното: ако решим да изменим политиката на банката по отношение на Форум Ист, ние само ще спечелим!
— Ако става дума за кураж, бих казал, че той липсва на всички ви — злобно се обърна Хейуърд към Алекс. — Всъщност вие се страхувате да се изправите пред една тълпа.
Алекс поклати нервно глава:
— Роскоу, престани да се държиш като шериф в малък град. Понякога нежеланието да се промени едно погрешно решение е само твърдоглавие и нищо повече. Освен това тези хора, които са в главния градски клон, не са тълпа. Цялата информация, която имаме, го потвърждава!
— Ти май имаш специални пристрастия към тях — каза подозрително Хейуърд. — Да не би да знаеш нещо повече от нас?
— Не.
— Алекс, трябва да ти кажа — започна замислено Джеръм Патертън, — че и на мен не ми харесва идеята да се предаваме.
Том Строгън внимателно следеше разговора. Накрая каза:
— Вие знаете, че аз бях против съкращаването на средствата за Форум Ист. И въпреки това не ми харесва да бъда принуждаван да върша неща под натиска на улицата.
— Ако всички смятате така — въздъхна Алекс, — тогава трябва да се примирим с мисълта, че за известно време дейността на главния банков клон ще бъде блокирана.
— Не е възможно тази паплач да се организира за дълго — рече Хейуърд. — Предполагам, че ако не се поддаваме на техния натиск, всичко ще приключи най-късно утре.
— А аз смятам, че акцията ще продължи и през следващата седмица — каза Алекс.
В края на краищата, и двете предвиждания се оказаха погрешни.
Тъй като липсваше промяна в позицията на банката, нашествието в главния градски клон продължи и в четвъртък, и в петък до преустановяването на деловата дейност късно следобед.
Банковият клон бе като парализиран. И както беше предвидил Дик Френч, събитието фокусираше общественото мнение, като специално се подчертаваше тежкото положение на банката.
Повечето от репортажите бяха в хумористичен тон. На вложителите, обаче, никак не им беше до смях, защото в петък на нюйоркската борса курсът на акциите на Първа търговска американска банка спадна с два пункта и половина.
Междувременно Марго Бракън, Сет Оринда, Дийкън Юфрейтс и помощниците им подготвяха плана за по-нататъшни действия.
В понеделник сутринта банката капитулира.
На спешно свикана пресконференция в десет сутринта Дик Френч обяви, че веднага ще бъде възстановено пълното финансиране на Форум Ист. Като представител на банката Френч изрази надежда, че всички жители на Форум Ист и техните приятели, които през последните няколко дни откриха сметки в Първа търговска американска банка, ще останат нейни постоянни клиенти.
Капитулацията бе породена от няколко основателни причини. Още преди отварянето на главния банков клон в понеделник сутринта, на площад Розели имаше опашка по-дълга и от тези през предишните дни. Това означаваше, че представлението от миналата седмица ще се повтори.
Много по-тревожно, обаче, беше, че и пред банковия клон на Първа търговска американска банка в предградието Индиан Хил, също се беше проточила опашка. Това не беше неочаквано. Неделните вестници предвиждаха разрастване на акцията в подкрепа на Форум Ист и в останалите клонове на банката. Щом забеляза опашката, разтревоженият директор на банковия клон в Индиан Хил веднага се обади в централното управление с молба за помощ.