Обаждането му бе като че ли последният факт, който натежа за вземането на окончателното решение.
Профсъюзът, който бе дал пари на асоциацията на наемателите и бе осигурил безплатните обеди, публично обяви своята подкрепа. През уикенда говорител на профсъюза охарактеризира Първа търговска американска банка като „гигантска егоистична машина за печалби, която се стреми да осигурява още повече пари на богатите за сметка на бедните“. Той добави, че в най-скоро време ще бъде организирана кампания за профсъюзно обединяване на банковите служители. Така профсъюзът също допринесе, и то съществено, за вземане на крайното решение.
Банките — всички банки — се страхуваха от профсъюзите и дори ги мразеха. Ръководителите им гледаха на профсъюзите така, както змията гледа мангустата. Банкерите предвиждаха, че ако профсъюзите се намесят в тяхната дейност, това несъмнено ще се отрази отрицателно върху финансовата им свобода. Често страховете им бяха неоснователни, но те все пак съществуваха.
Профсъюзите бяха правили многобройни опити, но не бяха успели да привлекат членска маса от средите на банковите служители. Всеки път банкерите успяваха да надхитрят профсъюзните организатори. Щом събитията около Форум Ист даваха някакво предимство на профсъюзите, то това предимство трябваше веднага да се елиминира. С необичайна за годините си бързина Джеръм Патертън пристигна по-рано от обикновено в банката и веднага взе окончателното решение, като подписа документа за възстановяването на средствата за Форум Ист. Едновременно с това той одобри и официалното изявление на банката и Дик Френч се втурна да го разпространява сред журналистите.
За да успокои нервите си, Патертън прекъсна всички телефони и направи няколко упражнения на пътеката във вътрешната стая.
По-късно сутринта се състоя неофициално заседание на финансовата комисия, на което бе утвърдено новото решение. Роскоу Хейуърд продължаваше да мърмори:
— Това е прецедент, един ден ще съжаляваме, че се предадохме.
Алекс Вандервурт не каза нищо.
Изявлението на Първа търговска американска банка бе прочетено пред двата банкови клона. Чуха се множество одобрителни възгласи, а след това хората спокойно се разпръснаха. Само след половин час двата банкови клона се върнаха към нормалната си дейност.
Всичко би могло да свърши дотук, ако не се бе появила една малка информация. Всъщност, ако се направи преценка на събитието, появата на тази информация бе неизбежно. Тя се появи два дни, след като всичко бе приключило, в колонката под същата онази рубрика „Ухо, прилепено към земята“, и за първи път постави въпроса за организатора на акцията в подкрепа на Форум Ист.
„Може би се питате кой всъщност стои зад жителите на Форум Ист, поставили миналата седмица на колене гордата и могъща Първа търговска американска банка? Ето и тайната. Това е Марго Бракън — феминистката адвокатка и борец за граждански права — същата, която се прослави с организирането на окупацията на тоалетните на летището и с други акции в защита на бедните и онеправданите.
Този път, макар че операцията по окупирането на банката бе нейна идея и бе организирана главно от нея, госпожица Бракън запази в пълна тайна своята дейност. Тя остана зад кулисите, като избягваше представителите на средствата за масова информация, нейните традиционни съюзници. Сигурно се чудите защо го е направила?
Не се чудете: най-близкият приятел на Марго, с когото често е била забелязвана в града, е известният банкер Александър Вандервурт, вицепрезидент на Първа търговска американска банка. Ако бяхте на мястото на Марго и имахте такава връзка, нямаше ли и вие да останете в сянка?
Остава един въпрос: знаел ли е Алекс за подготвяната обсада и дали одобрява подобни действия срещу банката, където си изкарва хляба?“
5
— Повярвай ми, Алекс — каза Марго, — наистина съжалявам!
— И аз съжалявам, че нещата се развиха точно така.
— Бих одрала жив този мръсник, който е написал статията. Добре поне, че не споменава за роднинските ми връзки с Едуина.
— Малцина знаят това, дори в банката — каза Алекс. — А освен това за журналистите са много по-интересни историите с любовници, отколкото с братовчедки.
Наближаваше полунощ. Двамата бяха в апартамента на Алекс — това бе първата им среща след началото на обсадата на градския клон. Статията под рубриката „Ухо, прилепено към земята“ се беше появила предишния ден.
Марго пристигна направо от съда — беше защитавала един от постоянните си клиенти, богат гуляйджия. Пийнеше ли си, той имаше отвратителния навик да напада всеки, изпречил се пред очите му. Но за сметка на това беше един от стабилните източници на доходи за Марго.