— Журналистът просто си е свършил добре работата — каза Алекс. — Пък и твоето име все някога щеше да изплува на повърхността.
— Аз положих толкова усилия да остана незабелязана — възрази тя. — За моето участие знаеха съвсем малко хора.
— Не можеш да се скриеш — поклати глава Алекс. — Тази сутрин срещнах Нолан Уейнрайт и той ми каза следното: „Цялата тази лудория е точно в стила на Марго Бракън“. Предполагам, че Нолан е поразпитал някои от хората. Както знаеш, той е работил като детектив. Някой може би му е подметнал нещо, така че истината щеше да се узнае, дори статията да не се беше появила.
— Но те нямаха право да използват твоето име.
— Ако искаш да знаеш — усмихна се Алекс, — фразата за „известния банкер“ ми харесва.
Но усмивката му не беше искрена и той усети, че Марго го долови. Истината беше, че тази идиотска статия го потресе. Той беше все още потиснат, макар че се зарадва, когато преди няколко часа Марго му се обади и каза, че ще дойде.
— Говори ли с Едуина днес? — попита той.
— Да, обадих й се. Не изглеждаше разтревожена. Ние се познаваме отдавна и отлично се разбираме. Освен това тя е доволна, че проектът за Форум Ист ще получи предвиденото финансиране. Предполагам, че и ти се радваш…
— Знаеш отношението ми по този въпрос. Но това не означава, че одобрявам тъмните методи, които използваш, Бракън.
Той каза това по-рязко, отколкото възнамеряваше. Марго реагира веднага:
— Нямаше нищо тъмно в това, което направих. С подобни методи, най-меко казано, си служи само твоята проклета банка.
— Нека Да не се караме. — Той вдигна ръце, сякаш се предаваше. — Не тази вечер, моля те.
— Тогава не говори такива неща.
— Добре, няма.
Моментният им гняв изчезна.
— Кажи ми — попита замислено Марго, — когато всичко това започна, ти досещаше ли се, че съм замесена?
— Да. Отчасти, защото те познавам много добре. А и защото си спомням как избягваше да говориш за Форум Ист. Очаквах, че ще разкъсаш и мен, и банката на парченца.
— Всичко това създаде ли ти затруднения? Имам предвид, докато акцията беше в ход.
— Да — призна той. — Не бях сигурен дали трябва да съобщя това, за което се досещах, или да премълча. Но тъй като дори да се прибавяше и твоето име, нещата нямаше да се променят, реших да премълча. Сега се оказва, че съм сгрешил.
— Значи някои вярват, че ти си знаел през цялото време?
— Да, Роскоу например. Може би и Джеръм. За останалите не съм сигурен.
Последва мълчание. Марго се поколеба и попита:
— Това има ли значение за теб? Притеснява ли те?
За първи път, откакто се познаваха, гласът й беше разтревожен. Тревога бе засенчила лицето й.
Алекс сви рамене, но после реши, че трябва да я успокои и каза:
— Не особено. Не се тревожи, ще се оправя.
Но нещата бяха наистина сериозни. Независимо от това, което каза, той разбираше, че позициите му в банката са сериозно разклатени и че това бе най-неподходящото време за подобен инцидент.
Алекс беше сигурен, че повечето от директорите в банката са прочели информацията с неговото име и уместния въпрос: „Знаел ли е Алекс за подготвяната акция и дали одобрява подобни действия срещу банката, където си изкарва хляба?“. Дори да имаше такива, които да не са видели статията, Роскоу Хейуърд щеше да се погрижи да ги осведоми. Позицията на Хейуърд беше ясна.
Тази сутрин Алекс отиде право при Джеръм Патертън — веднага щом президентът на банката пристигна точно в десет. Хейуърд, чийто кабинет бе по-близо, го беше изпреварил.
— Влизай, Алекс — каза Патертън. — Бихме могли да започнем играта наново, след като изкарахме два равни сета.
— Преди да говорим, Джеръм — отвърна Алекс, — искам да съм първият, който ще постави този въпрос. Видя ли това? — Той постави пред него вестника, разгърнат на рубриката „Ухо, прилепено към земята“.
Без да дочака отговор, Хейуърд каза с неприязън:
— Можеш ли да си представиш, че има човек в банката, който да не го е видял?
— Да, Алекс — въздъхна Патертън. — Видях го. Куп хора дойдоха да ми кажат за статията.
— Тогава искам да те уверя — започна твърдо Алекс, — напечатаното тук е една дезинформация и нищо повече. Давам ти честната си дума, че не съм знаел нищо за всичко онова, което се случи в главния градски клон, както и че не съм знаел нищо повече от останалите тук, докато акцията беше в ход.
— Но много хора смятат — не пропусна да се обади Роскоу Хейуърд, — че при твоите връзки — той подигравателно подчерта думата „връзки“ — не е вероятно да не си знаел нищо.