— Моите обяснения — сряза го Алекс, — са насочени към Джеръм!
Но Хейуърд не се предаваше:
— Когато публично се накърнява репутацията на банката, засегнати сме всички. А що се отнася до тези твои така наречени обяснения, ще ти кажа следното: наистина ли очакваш някой да ти повярва, че през цялото време — сряда, четвъртък, петък, през уикенда, че и в понеделник, не си имал абсолютно никаква представа, че приятелката ти, е замесена във всичко това?
— Какво ще кажеш, Алекс? — попита Патертън.
Алекс усети, че се изчервява. Отново бе обзет от яд, че Марго го бе забъркала в тази ужасна ситуация. Колкото може по-спокойно той обясни на Патертън за догадките си и за това, че не е изключвал участието на Марго. Каза му и защо е мълчал: защото дори да бе споделил предположенията си, това не би променило нещата. Алекс добави, че не се е виждал с Марго цялата седмица.
— Нолан Уейнрайт също се е досещал — продължи Алекс. — Говорихме за това сутринта. Но и той си е мълчал, защото и за него, както и за мен, това бе само едно предположение, една догадка. Докато не се появи статията във вестника.
— Е, някой може и да ти повярва, Алекс — каза Хейуърд, чийто тон и изражение ясно показваха, че самият той изобщо не му вярва.
— Да оставим това, Роскоу — възрази Патертън. — Аз, Алекс, приемам твоите обяснения. Но се надявам, че ще използваш влиянието си върху госпожица Бракън, за да я накараш в бъдеще да насочи артилерията в друга посока.
— Или по-добре въобще да си кротува — добави Хейуърд. Като пренебрегна последната забележка, Алекс се обърна към президента на банката и върху изопнатото му от напрежение лице се изписа лека усмивка:
— Можеш да разчиташ на мен.
— Благодаря ти.
Алекс вярваше, че това беше последната дума на Патертън и че взаимоотношенията им отново щяха да се върнат, поне външно, в нормалните рамки. Но това беше само външната страна на нещата. Защото макар и неоткрито, отсега нататък лоялността на Алекс щеше да бъде подлагана на съмнения от страна на Патертън, а и на някои от членовете на управителния съвет. Същото се отнасяше и за дискретността му в по-тесен, приятелски кръг.
Най-вероятно всички тези съмнения щяха да са все още налице и към края на годината, когато Джеръм Патертън щеше да се оттегли и в управителния съвет отново щеше да възникне въпросът за избор на нов президент. И макар че директорите бяха с достатъчно широки възгледи, Алекс знаеше, че те нерядко проявяваха дребнавост и се подчиняваха на предразсъдъците си.
Защо? Защо трябваше всичко това да се случи и то сега?
Марго продължаваше да го гледа тревожно и смутено и от това настроението му съвсем се влоши.
— Причиних ти много неприятности — каза тя с още по-сериозен глас. — Големи неприятности. Няма защо да се преструваме, че нищо не се е случило.
Алекс не се опита да я разубеждава, тъй като беше ясно, че и двамата са склонни да разговарят съвсем искрено.
— Искам да ти кажа още нещо — продължи Марго. — Ние и преди сме разговаряли за това, че подобен случай ще възникне рано или късно и сме се питали дали можем да останем независими и все пак да живеем заедно…
— Да — каза той, — спомням си.
— Цялата работа е там, че не съм си представяла, че всичко това ще се случи толкова скоро — промълви Марго.
Алекс протегна ръка, за да я прегърне, както правеше често, но тя се дръпна и поклати глава.
— Трябва да изясним нещата докрай.
Той осъзна, че съвсем внезапно и без да го желаят, се бе стигнало до криза в отношенията им.
— Това ще се случи отново, Алекс. Нека не се заблуждаваме, като си въобразяваме, че всичко е приключило. Следващия път може да е нещо, което да не е свързано с банката, но всякак ще е свързано с теб и ще те засегне. Искам да съм сигурна, че ще можем да го понасяме всеки път, а не да си мислим, че повече няма да се повтори.
Той знаеше, че е права. Нейният живот бе изпълнен със стълкновения — и ако някои се разминаваха с неговите собствени интереси, то имаше и такива, при които сблъсъците щяха да засегнат и двамата.
Алекс си спомняше разговора им преди седмица и половина. Но това беше доста абстрактен разговор, който не налагаше взимане на конкретно решение.
— Едно от нещата, които бихме могли да направим — каза Марго, — е да си кажем сбогом. И то сега, когато сериозните проблеми все още не са се появили, а ни свързват само хубави спомени. Така ще запазим добрите си чувства един към друг. Това е едно разумно решение. Не ни ли виждат заедно, и клюката бързо ще отмре. Така става обикновено. Споменът за всичко, което се случи в банката, няма да бъде скоро заличен, но това е единственият начин да възстановиш доверието към себе си.