Марго отново беше права. Алекс за миг се изкуши да приеме предложението и да се освободи веднъж завинаги от едно усложнение в живота си, усложнение, което тепърва щеше да причини и други проблеми. Защо ли му се бяха струпали толкова много неприятности, и то едновременно — влошеното състояние на Силия, смъртта на Бен Розели, конфликтите в банката, незаслужените обвинения днес. А сега и Марго с това предложение… Защо, защо?
Този въпрос му напомни за посещението му преди години във Ванкувър, когато една млада жена скочи от двайсет и четвъртия етаж на хотела. Преди да се самоубие, тя бе написала с червило върху прозореца: Защо, о, защо? Алекс не я познаваше, нито пък разбра какви са били подбудите, тласнали я към тази отчаяна стъпка. Стаята му бе на същия етаж и приказливият помощник-управител му показа потресаващия, надраскан с червило въпрос. Никога нямаше да забрави този прозорец.
Защо, о, защо сме принудени да прибягваме до фатален избор? Защо животът ни поднася такива неизбежни ситуации? Защо се бе оженил за Силия? Защо се разболя тя? Защо все още не можеше да направи решителната крачка и да се разведе? Защо й беше на Марго да се бори в защита на другите? Защо трябваше да реши дали би могъл да живее без нея? Много ли искаше да бъде президент на Първа търговска американска банка?
Не чак толкова много!
Алекс изведнъж взе окончателното решение и като че ли веднага му олекна. Да върви всичко по дяволите! Той няма да се откаже от свободата и независимостта си нито заради Първа търговска американска банка, нито заради някакъв управителен съвет, нито дори заради личните си амбиции. Никога! Няма да се откаже и от Марго!
— Най-важното в случая е — каза той, — дали ти би искала да вземем това „разумно решение“…
— Разбира се, че не — промълви тя през сълзи.
— И аз не искам, Бракън. Нито пък съм го искал. Затова нека бъдем доволни, че всичко това се случи. Така се уверихме в нещо, в което никога вече няма да се налага да се уверяваме.
Той отново протегна ръка, за да я прегърне. Този път тя не се отдръпна.
6
— Здрасти, Роскоу — каза достопочтеният Харолд Остин по телефона с глас, който издаваше задоволство. — Разговарях с Големия Джордж. Покани ни да поиграем голф на Бахамските острови следващия петък.
Роскоу Хейуърд сви устни. В този съботен мартенски следобед той беше в кабинета си, в дома си в Шейкър Хайтс. Точно преди да вдигне слушалката, разглеждаше разпилените на пода около кожения фотьойл финансови документи.
— Не съм сигурен, че ще имам възможност да пътувам така скоро, при това толкова далече. Не можем ли да се срещнем на конференцията в Ню Йорк?
— Разбира се, че можем. Но би било много глупаво от наша страна, защото Големия Джордж предпочита да уредим всичко в Насо, а и Големия Джордж обича да говори за бизнес, докато играе голф — става дума за нашия бизнес, на който той специално държи.
Големия Джордж беше добре известен на всички, които работеха в промишлеността, банковото дело или заемаха важен пост в обществения живот.
Джордж Дж. Куортърмейн, председателят на управителния съвет и главен изпълнителен директор на Съпранешънъл Корпорейшън — Сънеко — бе един от асовете в бизнеса и разполагаше с повече власт от държавен глава. Разпореждаше се като истински крал. Интересите и влиянието му се простираха в цял свят. Същото беше и с корпорацията му. Както в рамките на Сънеко, така и в личен аспект, той бе обект на различно отношение: едни го обожаваха, ласкаеха и обграждаха с изключително внимание, други го мразеха, а трети се страхуваха от него.
Влиянието му до голяма степен се дължеше на репутацията, която си беше създал. Преди осем години, благодарение на показаното от него умение да работи във финансовата област, Дж. Куортърмейн бил повикан, за да спаси западащата и потънала в дългове Съпранешънъл. Той бе успял да възвърне богатствата на компанията, да я разшири до мащабите на забележителен конгломерат, да увеличи три пъти дяловото участие и четири пъти дивидентите й. Вложителите забогатяха и го обожаваха, те му предоставяха такава свобода на действие, каквато пожелаеше. Наистина, имаше и такива, които, поели ролята на Касандра, вещаеха, че империята му ще се разпадне, защото е изградена от картон. Но финансовите доклади на Сънеко и многобройните й поделения — които Роскоу Хейуърд проучваше точно когато достопочтеният Харолд му се обади по телефона — показваха точно обратното.
Хейуърд се бе срещал с президента на Сънеко два пъти: първия път за малко в компанията на други хора и втория път във Вашингтон, когато заедно с Харолд Остин го посети в луксозния му хотелски апартамент.