По време на вашингтонската среща той дочу как достопочтеният Харолд докладва на Куортърмейн за работата, която бе свършил за Съпранешънъл. Хейуърд не можа да разбере каква е била задачата му, защото двамата мъже бяха почти привършили разговора си. Единственото, което долови, бе, че по някакъв начин бе замесено и правителството.
Компанията на Остин се занимаваше с рекламите на Хепълуайт Дистилърс, един от големите филиали на Сънеко, но изглежда, че отношенията на достопочтения Харолд с Куортърмейн се разпростираха и извън тази дейност.
Информацията, която Големия Джордж току-що бе получил, явно бе подобрила настроението му. Когато му представиха Хейуърд, той рече:
— Харолд ми каза, че е директор във вашата банка, и че вие двамата бихте желали да получите нещичко от нашите печалби. Е, надявам се да уредим това в най-скоро време.
След това шефът на Съпранешънъл потупа свойски Хейуърд по рамото и заговори на друга тема.
Именно този разговор бе изкушил Хейуърд преди два месеца, в средата на януари, да информира финансовата комисия на Първа търговска американска банка, че съществуват възможности за делови контакти със Сънеко. По-късно той прецени, че е избързал с информацията. Но ето че нещата май щяха да се попридвижат.
— Добре — съгласи се Хейуърд. — Може би ще успея да се измъкна следващия четвъртък за два дни.
— Надявам се — отговори достопочтеният Харолд. — Каквото и друго да си планирал, то не може да бъде по-важно за банката от това. И още нещо, за което не съм ти споменал. Големия Джордж ще изпрати личния си самолет за нас.
— Наистина ли! — зарадва се Хейуърд. — Голям ли е?
— 707. Доволен си, нали? Излитаме в четвъртък по обяд, прекарваме целия петък на Бахамските острови и се връщаме в събота. Между другото, как изглеждат последните данни за състоянието на Сънеко?
— Току-що ги проучвам — Хейуърд погледна към купа от финансови справки и документи. — Пациентът изглежда здрав, много здрав, наистина.
— Щом ти го казваш, това е напълно достатъчно за мен.
След като затвори телефона, Хейуърд се подсмихна доволно и лукаво. Предстоящото пътуване, неговата цел, както и фактът, че ще лети до Бахамските острови с частен самолет… — всичко това би могъл да спомене, уж така, между другото, в банката още следващата седмица. Позициите му в управителния съвет щяха да се заздравят, а на това той държеше особено много, тъй като не забравяше нито за миг, че Джеръм Патертън е избран само временно за президент.
Той беше доволен, че ще се върне в събота. Това означаваше, че няма да пропусне седмичната служба в църквата, където всяка неделя четеше ясно и тържествено части от проповедта.
Тази мисъл му напомни да прегледа текста, който щеше да чете утре. Правеше го всеки път. Той взе от шкафа тежката семейна библия и я отвори на отбелязаната страница. От известните притчи имаше една, която Хейуърд особено много обичаше и възнамеряваше да включи в утрешната служба: Праведният човек се боготвори от цялата нация, ала грехът си е грях за всеки един от нас.
Екскурзията до Бахамските острови помогна на Роскоу Хейуърд да научи много неща.
Той познаваше луксозния живот на богатите. Като всички висши банкови служители, Хейуърд се бе движил в компанията на клиенти и познати, които свободно харчеха, дори пилееха парите си и живееха сред царски удобства и забавления. Винаги им бе завиждал, че притежават такава финансова свобода.
Но богатството на Джордж Куортърмейн превъзхождаше всичко, видяно досега.
Неговият самолет 707, който не можеше да бъде сбъркан поради огромното „К“, изписано на корпуса и на опашката, кацна на международното летище според разписанието, точно на минутата. Той се закова пред частния терминал, където достопочтеният Харолд и Хейуърд бяха оставили колата, докарала ги до летището. Двамата влязоха в самолета. В преддверието, което приличаше на фоайе на хотел, ги посрещнаха четирима души — среден на възраст, леко побелял мъж и три млади жени. У мъжа се долавяше смесица от високо самочувствие и дълбоко уважение към околните, което подсказваше, че е главният стюард.
— Добре дошли на борда, господа! — каза той.
Хейуърд кимна, но погледът му веднага бе прикован от жените. Те бяха толкова красиви, че на човек дъхът му можеше да спре. Съвсем млади, около двайсетте, те се усмихваха любезно. Роскоу Хейуърд имаше чувството, че бяха огледали стюардесите на всички авиокомпании, за да подберат най-красивите. Едната беше светла блондинка, другата — привлекателна брюнетка, а третата беше с дълга червена коса. Всичките бяха с прекрасен тен, дългокраки, стройни и грациозни. Тенът контрастираше със стилните им, възкъсички бледобежови униформени поли.