Униформата на главния стюард беше от същата фина материя. И четиримата имаха избродирано „К“ на горния ляв джоб.
— Добър ден, господин Хейуърд — каза червенокосата. Гласът й беше изключително приятен, с меки, почти прелъстителни нотки. — Аз съм Аврил. Да минем оттук, ще ви покажа стаята ви.
Елегантната Аврил тръгна пред Хейуърд по коридора, който минаваше по продължение на самолета. От едната страна имаше няколко врати.
Хейуърд я следваше учуден, че в самолета има и стаи, а достопочтеният Харолд вече разговаряше с блондинката.
— Господин Куортърмейн е в сауната, а след това ще му правят масаж — говореше през рамо Аврил. — По-късно ще дойде при вас в салона.
— Сауна? Тук, на борда?
— О, да. Ето там, зад кабината на летците. Разполагаме и със стая за парна баня. Господин Куортърмейн не може без сауна или руска баня и винаги пътува с масажиста си. — Аврил се усмихна ослепително. — Ако искате баня или масаж, има достатъчно време. Само ми кажете, за да приготвим всичко.
— Не, благодаря ви.
Момичето се спря пред една от вратите.
— Стаята ви, господин Хейуърд.
Самолетът изведнъж потегли напред. Хейуърд залитна.
— О! — възкликна Аврил и го обгърна с ръка, за да му помогне да запази равновесие За миг двамата останаха плътно прилепени един до друг. Той усещаше дългите и слаби пръсти с лакирани в бледорозово нокти, меката й плът и дъха на парфюм.
Тя продължаваше да го държи за лакътя.
— Най-добре седнете и затегнете колана, докато излетим. Капитанът винаги тръгва внезапно и ускорява много бързо. Господин Куортърмейн не обича да се заседява по летищата.
Хейуърд огледа малката, но луксозно обзаведена стая. Аврил го настани в мекото, удобно канапе и пръстите, които вече бе почувствал, затегнаха колана около кръста му. Той усещаше движението на пръстите й дори през колана. И това усещане съвсем не беше неприятно.
— Ако нямате нищо против, ще остана с вас, докато самолетът се издигне — каза Аврил.
Тя седна до него на канапето и затегна колана си.
— Разбира се, че нямам нищо против — каза Роскоу Хейуърд. Той се чувстваше като замаян.
Оглеждайки се отново наоколо, той забеляза, че стаята — или кабината — бе подредена така, че малкото пространство бе използвано максимално ефективно, но не и за сметка на комфорта. Три от стените бяха облицовани с тиково дърво, забелязваха се и издълбани позлатени мотиви на буквата „К“. Четвъртата стена бе изцяло заета от голямо огледало, благодарение на което стаята изглеждаше много по-просторна. На стената вляво бе вградено бюро със специална ниша за телефон, а телепринтерът бе зад специална защитна преграда. В малкия бар бяха подредени множество миниатюрни бутилки На огледалната стена, срещу която седяха Хейуърд и Аврил, имаше вграден телевизионен екран с дистанционно управление на облегалките на канапето. Виждаше се и пълзяща врата, която вероятно водеше към банята.
— Не желаете ли да наблюдавате излитането? — попита Аврил.
Без да дочака отговора му, тя натисна дистанционното управление и на екрана се появи цветна картина. Очевидно камерата се намираше в предната част на самолета, защото след тясната писта на екрана се появи друга, по-широка — 707 беше завил по нея. Без да губи време, самолетът се понесе напред и пистата започна да се отдалечава от тях, а след това напълно изчезна, когато самолетът литна стремително нагоре. Роскоу Хейуърд почувства, че му става лошо, но не само поради гледката на телевизионния екран. Аврил изключи телевизора, тъй като на екрана се виждаха само облаци.
— Можете да включвате всички телевизионни канали — каза тя, а след това посочи с глава към телепринтера: — Чрез него можете да се свържете с борсата, с Асошиейтед Прес, с Юнайтед Прес Интърнешънъл или да използвате телекса. Трябва само да се обадите по телефона в кабината на летците и те ще ви свържат с канала, който ви е нужен.
— Всичко това е малко необичайно за мен — отбеляза Хейуърд.
— Знам. И други са се чувствали като вас, но забележителното е, че всички много бързо се приспособяват към тези удобства. — Аврил отново го погледна право в очите със зашеметяваща усмивка. — Имаме четири такива кабини и всяка от тях се превръща много лесно в спалня. Трябва да се натиснат няколко бутона. Ще ви покажа, ако желаете.
Той поклати глава.
— Не се налага. Засега.
— Както желаете, господин Хейуърд.