Тя откопча колана си и стана.
— Ако ви трябва господин Остин, той е в кабината; до вас. Салонът е в дъното на коридора. Можете да заповядате веднага, щом сте готов. До него са трапезарията, кабинетът и апартаментът на господин Куортърмейн.
— Благодаря за разясненията. — Хейуърд свали очилата си без рамки и извади кърпа, за да ги избърше.
— О, моля ви, дайте на мен. — Аврил взе очилата внимателно, но решително и ги лъсна с копринената си кърпичка. След това ги постави върху носа му, като задържа пръстите си зад ушите. На Хейуърд му мина през ум, че може би трябва да се противопостави на този жест, но не го направи.
— Господин Хейуърд, моята единствена работа по време на пътуването е да се грижа за вас, така че да имате всичко, което бихте желали.
На Хейуърд му се стори, че момичето наблегна на думата „всичко“. Може би грешеше. Защото ако тя наистина бе акцентувала върху „всичко“, това би бил един шокиращ намек.
— Ако желаете да ме извикате за каквото и да било, моля натиснете копче номер седем на телефона — добави стройната и привлекателна Аврил като се запъти към вратата.
— Благодаря ви, млада госпожице — отвърна сдържано Хейуърд. — Съмнявам се, че ще се наложи да ви викам.
Тя остана невъзмутима.
— И още нещо: по пътя за Бахамските острови ще спрем за малко във Вашингтон. Вицепрезидентът ще се присъедини към нас.
— Вицепрезидентът на Съпранешънъл ли?
— Но какво говорите! — В очите й се появиха подигравателни пламъчета. — Вицепрезидентът на Съединените щати.
Около петнайсет минути по-късно Големия Джордж Куортърмейн попита Роскоу Хейуърд:
— Боже опази! Какво всъщност пиете вие? Мляко?
— Лимонада. — Хейуърд вдигна чашата си и се вгледа в съдържанието й. — Много я обичам.
Шефът на Съпранешънъл сви широките си рамене.
— Всеки пие онова, което му харесва. А момичетата грижат ли се добре за вас двамата?
— Никакви оплаквания по тази линия — обади се достопочтеният Харолд Остин.
Всички се бяха разположили в богато подредения салон на самолета, а блондинката Рита бе седнала на килима пред краката на Остин.
— Стараем се колкото можем — изчурулика Аврил. Тя стоеше зад стола на Хейуърд и ръката й леко галеше гърба му. Той усети как пръстите й докоснаха врата му, задържаха се за миг, а след това продължиха да се движат.
Малко преди това Куортърмейн влезе в салона, загърнат в дълга червена хавлиена роба на бели райета, с огромно избродирано „К“. Като римски сенатор, той бе следван от свитата си — мълчалив грубоват мъж в спортни бели гащета, вероятно масажистът, и една стюардеса с нежни черти на японка в познатата вече бежова униформа. Масажистът и момичето помогнаха на Големия Джордж да се настани в широкия, подобен на трон стол, явно предназначен специално за него. Главният стюард се появи като с магическа пръчка с ледено мартини и постави чашата в ръката на Куортърмейн. Хейуърд го гледаше и си мислеше, че името „Големия Джордж“ наистина му подхожда. Домакинът беше висок не по-малко от шест фута и половина, а гърдите, ръцете и краката му бяха като на як селски ковач. Главата му беше един път и половина по-голяма от обикновена човешка глава, а чертите на лицето му напълно й подхождаха — изпъкнали очи, които шареха нагоре-надолу, дебели устни, привикнали да изричат команди толкова често, колкото сержантите от флота по време на учение, с тази разлика, че командите на Куортърмейн бяха предназначени за доста по-широк кръг от хора. Изразът на лицето му понякога се променяше с невероятна бързина. Доброто настроение в миг изчезваше и се заменяше с явно недоволство.
И все пак видът му не беше груб. Куортърмейн не беше отпуснат, нито пълен. Мускулите му изпъкваха под хавлиената роба. Хейуърд забеляза, че по лицето на Големия Джордж нямаше никакви тлъстини, а под масивната му челюст липсваше обичайната за едрите хора в тази възраст двойна брадичка. Коремът му бе плосък и стегнат.
Що се отнася до големите дела, свързани с него, пресата пишеше всеки ден за огромния му обсег на действие и апетити. Животът, който Куортърмейн водеше на този самолет на стойност около дванайсет милиона долара, бе несъмнено царски.
Масажистът и главният стюард незабелязано излязоха. На сцената се появи нов персонаж, главният готвач — блед, притеснен дребен човечец, облечен в безупречно бяла кухненска престилка, с голяма шапка на главен готвач, която едва ли не стигаше до тавана. Хейуърд се питаше колко ли голям е персоналът на борда. По-късно разбра, че са шестнайсет души.
Главният готвач застана чинно до Големия Джордж с черната кожена папка с изписано златисто „К“, в която беше менюто. Но Големия Джордж не му обърна внимание.