— Мосю — главният готвач направи умолителен жест с ръка, — снощи два пъти ви се извиних за това недоразумение…
— Нищо, повтори как го искам!
— Леко запечен от двете страни и приготвен на средно силен огън — издекламира главният готвач с френски акцент, сякаш повтаряше добре научен урок.
— Само да си забравил!
— Как бих могъл да забравя след всичко, което се случи снощи? — сепнато каза главният готвач.
— Има и още нещо, много важно — обърна се Големия Джордж към гостите си. — Не трябва да се разрешава на хората да правят каквото искат. Аз плащам на този жабар цяло състояние, за да знае точно какво обичам да ям. Снощи допусна пропуск — е, не чак кой знае колко голям, но достатъчен, за да си заслужи боя. Така че следващия път пропуск няма да има. Кажи, какво е положението? — Мунбийм се беше върнала и носеше цял куп документи.
— Акциите на Първа търговска американска банка се продават по четирийсет и пет и три четвърти — прочете тя със силен акцент.
— Ето — каза Роскоу Хейуърд, — изкачили сме се с още един пункт.
— Но все още не сте достигнали равнището, на което бяхте преди Розели да хвърли топа — заяви Големия Джордж с усмивка. — Но след като се разчуе, че подпомагате финансово Съпранешънъл, цените на акциите ви ще скочат.
Прав си, помисли Хейуърд. В сложния свят на финансите и борсите ставаха необясними неща. На пръв поглед един заем може да изглежда като съвсем нормален факт, но пазарът тутакси реагира.
Важно беше и това, че този път Големия Джордж обяви, че предстоят някакви финансови операции между Първа търговска американска банка и Сънеко. Без съмнение, той щеше да ги запознае и с подробностите през следващите два дни. Хейуърд почувства, че нетърпението му нараства.
Над главите им се разнесе тих шум. Самолетът осезаемо намали скорост.
— О, Вашингтон! — възкликна Аврил. С нежни пръсти тя и останалите момичета започнаха да затягат предпазните колани на столовете на мъжете.
Престоят на летището във Вашингтон бе дори по-кратък от предишния престой. На борда щеше да се качи един четиринайсет-каратов пътник, който щеше да мине през ВИП-а — ето защо и кацането, и обслужването, и отлитането трябваше да бъдат с предимство и на висота.
След по-малко от двайсет минути те отново бяха във висините на път за Бахамските острови.
Вицепрезидентът беше удобно настанен, за него се грижеше брюнетката Криста и той очевидно бе много доволен.
Бодигардовете на вицепрезидента бяха отведени в задната част на самолета.
Скоро след това усмихнатият Куортърмейн, преоблечен в елегантен кремав копринен костюм без елек, поведе гостите от салона към трапезарията — луксозно обзаведена зала в сребристо и турскосиньо. Четиримата мъже се настаниха около кръглата дъбова маса, разположена под кристалния полилей, а Мунбийм, Рита, Аврил и Криста сновяха около тях. Обядът се състоеше от изискани, конкуриращи кухните и на най-луксозните ресторанти ястия.
Роскоу Хейуърд опита всички блюда, но отказа да пие от вината и трийсетгодишния коняк. Той забеляза, че върху тежките, позлатени по ръбовете конячни чаши вместо обичайното декоративно „Н“ на Наполеон стоеше познатото вече „К“.
7
Топлите слънчеви лъчи се сипеха от безоблачното лазурно небе върху зеленото игрище за голф на Бахамас Фордли Кей Клъб. Игрището и луксозните клубни зали бяха сред най-изисканите в цял свят. Зеленото игрище преминаваше в красив пуст плаж с бял пясък, заобиколен с палми, който се губеше в далечината като пътека към рая. Морето се синееше, а малките вълнички тихо се разбиваха върху пясъка. На около половин миля от брега имаше вълнолом, заобиколен с ивица от пяна.
Съвсем близо, непосредствено до игрището пъстрееха приказно красиви цветя — хибискуси, коледни звезди, жасмини, съчетани в невероятни цветове. Чистият въздух, непрекъснато освежаван от лекия бриз, носеше дъх на жасмин.
— Това е най-близкото място до рая, до което би могъл да стигне един политик — отбеляза вицепрезидентът на Съединените щати.
— Моята представа за рая изключва дори една-единствена пропусната топка — каза достопочтеният Харолд и нанесе поредния си забележителен удар. — Не може да няма начин човек да не овладее до съвършенство тази игра.
Четиримата мъже играеха голф на два отбора — Големия Джордж и Роскоу Хейуърд срещу Харолд Остин и вицепрезидента.
— Знаеш ли какво трябва да направиш, Харолд? — каза вицепрезидентът Байрън Стоунбридж. — Върни се в Конгреса, а след това се постарай да се докопаш до работа като моята, например. След като заемеш този пост, няма да имаш никакви други задължения, освен да играеш голф. Тогава ще можеш наистина да се отдадеш на спорта. Исторически потвърден факт е, че почти всеки вицепрезидент през последните петдесет години е бил по-добър играч на голф, когато е напускал поста си, отколкото, когато е встъпвал в длъжност.