Сякаш за да потвърди думите си, само миг по-късно той заби своя трети удар със забележителна точност.
Слаб и подвижен, Стоунбридж беше наистина отличен играч. Син на фермер, той бе работил от сутрин до вечер в семейното имение и така бе запазил добрата си физическа форма. На игрището за голф се чувстваше в свои води и очите му заблестяха от удоволствие, когато топката падна близо до целта, търкулна се и улучи дупката.
— Добър удар — призна Големия Джордж, след като отпрати своята топка с не по-малка точност. — Значи във Вашингтон не сте чак толкова заети, а Бай?
— Е, не би трябвало да се оплаквам. Миналия месец трябваше да направя една проверка на документите на администрацията. А имаше и изтичане на информация от Белия дом — твърде вероятно е в най-скоро време да си имаме разправии.
Останалите се усмихнаха с разбиране. Обществена тайна беше, че Стоунбридж, бивш губернатор на щат и бивш лидер на малцинството в Сената, беше доста раздразнителен и неспокоен на сегашния си пост. Преди изборите, в настъпващата нова ера след Уотъргейт, кандидатът за президент непрекъснато повтаряше, че неговият вицепрезидент ще играе значителна роля в управлението на страната. Както винаги, след успеха на изборите, това обещание остана неизпълнено.
Хейуърд и Куортърмейн успешно запратиха топките, но се наложи да почакат известно време със Стоунбридж, защото достопочтеният Харолд направи няколко погрешни удара — преди да запрати топката, той се прицелваше дълго, променяше стойката си и пускаше шеги.
Четиримата мъже се различаваха твърде много един от друг. Джордж Куортърмейн, който се извисяваше над всички, беше в скъп спортен екип — карирани панталони, жилетка „Лакосте“ и сини велурени кецове. Червената му шапка за голф беше с емблемата, удостоверяваща, че притежателят й има така желания от всички статут на член на Фордли Кей Клъб.
Вицепрезидентът бе еталон за изискан стил — панталон от трико, риза в приятни светли тонове и специални обувки за голф в бяло и черно. Харолд Остин се открояваше с крещящото си облекло в яркорозово и лилаво Роскоу Хейуърд бе с практичен спортен екип — тъмносиви панталони, бяла риза с къси ръкави и меки черни обувки. Дори на игрището за голф си личеше, че е банкер.
Придвижването им от площадката, където започна първият тур на играта, напомняше на кавалкада. Две електрокарчета караха стиковете им. Още шест електрокара бяха наети от хората, които охраняваха вицепрезидента. Те ги следваха по игрището като защитен ескадрон.
— Бай, ако можеше свободно да избираш някои от приоритетите на управлението, на какво би се спрял? — попита Роскоу Хейуърд.
Предния ден Роскоу се бе обърнал към Стоунбридж с официалното „господин вицепрезидент“, но веднага получи следния отговор:
— Забрави тези официалности, дотягат ми. Най-добре се чувствам, когато ме наричат Бай.
Хейуърд, който държеше на приятелствата с важни личности, бе приятно изненадан.
— Ако имах възможност да избирам — отговори Стоунбридж, — щях да концентрирам усилията си в икономиката — за възстановяване на финансовата стабилност и за балансиране на националния бюджет.
— Малцина бяха смелчаците, които се опитаха да го направят — обади се Куортърмейн. — И те се провалиха, Бай. Така че май си закъснял.
— Късно е, Джордж, но не и прекалено късно.
— Ще поговорим за това отново — каза Големия Джордж и нанесе поредния удар, като внимателно проследи с поглед пътя на топката. — След девет. Сега приоритетът е да спечелим играта.
Откакто бяха стъпили на игрището за голф, Куортърмейн бе някак напрегнат и не особено разговорлив. Той винаги играеше с максимално напрежение с цел победа. Куортърмейн твърдеше, че победата или неочакваното преобръщане на резултата му доставят такова удоволствие, каквото и прибавянето на още някоя компания към Съпранешънъл.
Хейуърд също проявяваше постоянство и упоритост в играта, като постигаше прилични, но не и завидни резултати.
След като преминаха на шестата площадка, Големия Джордж го предупреди:
— Роскоу, следи тези двамата с острото си банкерско око! Политиците и специалистите по рекламата нямат навика да проявяват особена честност и акуратност.
— Самото ми положение в йерархията изисква да победя — подхвърли вицепрезидентът. — На всяка цена.