— О, запомнил съм добре всички резултати. — Роскоу Хейуърд се потупа по челото. — Всичко е запечатано тук. На първата площадка Джордж и Бай имаха по четири, Харолд — шест, а аз спечелих необходимия брой точки. Всички бяхме равни на втората, с изключение на Бай, който нанесе забележителен удар. Ние с Харолд също не се изложихме. С изключение на Харолд всички се справиха добре и на третата площадка, неговите точки там са шест. На четвъртата дупка ни провървя — четири за Джордж и мен — удара нанесох аз, пет за Бай, седем за Харолд. Последната дупка бе пълен провал за Харолд, но неговият партньор позаглади нещата с един добър удар. Що се отнася до резултата, в момента сме наравно.
Байрън Стоунбридж го гледаше с изумление:
— Забележително! Просто не мога да повярвам!
— Нещо грешиш за мен на първата площадка. Точките са пет, а не шест — обади се достопочтеният Харолд.
— Не е вярно, Харолд — заяви Хейуърд. — Спомни си, първия път заби топката в палмовата горичка, после удари слабо и топката едва стигна до края на зелената площ, така че трябваше да насочиш топката още веднъж, за да улучиш.
— Точно така беше — потвърди Стоунбридж. — И аз си спомням.
— Роскоу, ти чий приятел си всъщност? — намръщи се Харолд Остин.
— Мой, разбира се! — възкликна Големия Джордж. Той протегна ръка и прегърна Хейуърд. — Започваш да ми харесваш, Роскоу! Особено ми харесва хандикапът ти. — Хейуърд кимна доволно, а Големия Джордж сниши глас и го попита: — Добре ли прекара миналата нощ?
— Да, много, благодаря. И пътуването, и вечерта бяха много приятни. Спах отлично.
Всъщност съвсем не беше спал добре. Предишната вечер във вилата на Джордж Куортърмейн стана ясно, че Аврил, стройното и красиво червенокосо момиче, е наистина на негово разположение, и то за всичко, каквото пожелае. Това се виждаше от поведението на другите гости, а и от държанието на Аврил през деня и особено вечерта. Тя не пропусна нито един случай да се притисне към Хейуърд, косите й често докосваха лицето му й тя непрекъснато търсеше претекст, за да бъде близо до него. Той не я окуражаваше, ала не се и съпротивяваше.
Нямаше съмнение, че красивата Криста е на разположение на Байрън Стоунбридж, а очарователната блондинка Рига — на Харолд Остин. Съвършената в своята красота японка Мунбийм рядко се отделяше на повече от няколко крачки от Куортърмейн.
Вилата на Куортърмейн — една от няколкото подобни вили, които шефът на Сънеко притежаваше в различни страни, беше построена на Просперо Ридж, високо над Насо и от нея се откриваше панорамна гледка към града и морето. Оградена от каменни стени, къщата беше построена в живописна местност. Стаята на Хейуърд беше на втория етаж. Аврил го настани в нея веднага след пристигането им. Изгледът беше чудесен. Скрита зад дърветата, се виждаше и част от къщата на съседа — министър-председателя, — която бе строго охранявана от кралската бахамска полиция.
Късно следобед гостите и домакинът седнаха да изпият по едно питие до заобиколения с високи колони басейн. После вечеряха на терасата, на маса, осветена от свещи. Момичетата бяха свалили униформите и издокарани в елегантни тоалети седяха на масата заедно с мъжете. Наоколо сновяха безупречни сервитьори с бели ръкавици, оркестърът от двама музиканти тихо свиреше. Чудесната обстановка предразполагаше към приятни разговори и добро настроение.
След вечерята вицепрезидентът Стоунбридж и Криста предпочетоха да останат във вилата, а останалите от компанията се качиха в три ролсройса — същите, които ги посрещнаха на летището в Насо — й се отправиха към казиното на Парадайз Айланд. Големия Джордж игра с големи залози и спечели. Остин се включи, заложи само няколко пъти, а Хейуърд въобще не игра. Хейуърд не одобряваше хазартните игри, но с интерес изслуша разясненията на Аврил за основните правила при залаганията — всичко това бе съвсем ново за него. Поради шума в залата Аврил бе прилепила лице до неговото и му шепнеше. Хейуърд отново усети, че това съвсем не му е неприятно.
По-късно той внезапно откри, че тялото му изпитва желание да опознае Аврил по-отблизо. Ставаше все по-трудно да се противопостави на някои желания и действия. Той усети, че Аврил долови вътрешната му борба, но тя явно я забавляваше. Момичето нехаеше за терзанията му. Когато го изпрати до вратата на спалнята в два часа през нощта, той прояви огромни усилия на волята и не я покани да влезе — макар тя да му показа, че с голямо желание би го сторила.
Преди да се насочи към своята стая, Аврил отметна назад червената си коса и му каза с усмивка:
— Точно до леглото има вътрешен телефон. Ако искаш нещо, каквото и да е то, натисни бутон номер седем и аз ще дойда.