— Съпротива може би ще има, но не и сериозна — сви рамене Големия Джордж. — Хората ще трябва да приемат неизбежното. Особено след като така наречената демокрация се разпадне, паричната система се разклати и отделният човек загуби опорните си точки. Освен това американците вече не вярват в демократичните институции. Вие, политиците, значително подкопахте тази вяра.
Роскоу Хейуърд, който до този момент мълчаливо ги слушаше, каза:
— Това, което предвиждаш, Джордж, е разрастването на военно-промишления комплекс до такава степен, че да поеме ръководството на страната.
— Точно така! Промишлено-военният комплекс — предпочитам да го наричам по този начин — става все по-силен, докато американската икономика отслабва. Ние си имаме организация. Тя не е още достатъчно силна, но непрекъснато укрепва.
— Айзенхауер беше първият, който заговори за военно-промишлената структура — каза Хейуърд.
— И предупреди за опасностите от нея — добави Байрън Стоунбридж.
— О, да — съгласи се Големия Джордж. — И постъпи глупаво. Защото именно той, по-добре от другите хора, би могъл да предвиди властта на силата. Не е ли така?
Вицепрезидентът отпи от пунша си.
— Е, аз не мога да се сравнявам с него. Но ти си прав донякъде…
— Искам да ти кажа — заяви Големия Джордж, — че ти си човек, който би трябвало да се присъедини към нас.
— Джордж, с колко време мислиш, че разполагаме? — попита достопочтеният Харолд.
— Според моите експерти осем-девет години. Дотогава разпадането на паричната система е неизбежно.
— Това, което ме привлича като банкер — каза Роскоу Хейуърд, — е идеята за дисциплина, поне що се отнася до парите и управлението.
Куортърмейн подписа чека на бара и стана.
— Ще се уверите, че съм прав.
Те се насочиха към десетата площадка.
— Бай — извика Големия Джордж на вицепрезидента, — ти играеш добре, признавам. Но сега имам намерение да ти демонстрирам дисциплиниран и икономичен голф. Ти си само с една точка пред нас, а ни предстоят още девет дупки.
Големия Джордж и Роскоу Хейуърд чакаха на пътеката, докато Харолд Остин търсеше топката, изпратена към четиринайстата дупка. След малко в търсенето се включиха всички и най-накрая един от бодигардовете на президента намери топката под един храст. Големия Джордж се беше отпуснал, тъй като с Хейуърд водеха с една точка. Двамата седнаха в електрокара и той подхвана дългоочакваната от Хейуърд тема. Разговорът потръгна съвсем непосредствено.
— Значи вашата банка желае да осъществи бизнес със Съпранешънъл?
— Мина ни такава мисъл. — Хейуърд се стремеше да поддържа непринудения тон.
— Имам намерение да поразширя Сънеко в областта на комуникациите, като купя контролния пакет акции от малки, но възлови телефонни и радиопредавателни компании. Някои от тях са държавни, други — частни. Смятаме да действаме без много шум, като дори заплатим на местните управници, ако това се налага. Така ще избегнем съпротивата на някои националисти. Сънеко осигурява привеждане към световните стандарти, най-съвременни технологии и ефективно използване — а това малките страни не могат да си позволят. Сделката е изгодна и за нас. Само след три години ще контролираме четирийсет и пет процента от комуникационните връзки в цял свят и ще надминем всякаква конкуренция. Това е важно за страната ни. Жизненоважно е и за един промишлено-военен комплекс, за какъвто говорихме.
— Да — съгласи се Хейуърд. — Разбирам голямото значение на всичко това.
— От твоята банка ще искам кредит на стойност петдесет милиона долара. Разбира се, при най-изгодни условия.
— Естествено, че всичко, за което се споразумеем, ще бъде само при най-изгодни условия. — Хейуърд знаеше, че какъвто и заем да бъде предоставен на Сънеко, той щеше да бъде с най-ниските лихви. Това беше аксиома в банкерството: най-богатите клиенти плащаха най-ниска лихва за заемите си. Високите лихви бяха за бедните. — Трябва само да видим какви са правните ограничения за нашата банка според федералния закон — добави той.
— Правни ограничения, какво говориш, за бога! Има толкова начини да бъдат заобиколени и това се прави всеки ден! Знаеш го много добре, както и аз.
— Да, знам, че има такива начини.
Това, за което говореха, бе едно разпореждане за банките в Съединените щати, с което им се забраняваше да дават заем, възлизащ на повече от десет процента от капиталите и активното салдо. Целта беше да се предпази банката от банкрут, както и да се защитят парите на вложителите. Ако Първа търговска американска банка предоставеше на Сънеко заем от петдесет милиона долара, това значително би надхвърлило предвидената законова граница.