— Един от начините да се избегнат тези ограничения — каза Големия Джордж, — е да се раздроби заемът между няколко филиала на компанията. А след това ще го прехвърлим там, където ни е необходим.
— Това би могло да се направи — усмихна се Роскоу Хейуърд. Той разбираше, че по този начин законът се нарушаваше отново, макар формално да се оставаше в неговите рамки. В същото време съзнаваше, че Големия Джордж бе напълно прав подобни методи се използваха всеки ден, и то от най-големите и най-престижните банки.
И все пак размерът на предложения заем пораждаше известни колебания. Като начало той предвиждаше около двайсет, двайсет и пет милиона. Сумата би могла да се увеличи, след като укрепнат връзките между Сънеко и банката.
Сякаш прочел мислите му, Големия Джордж каза:
— Аз не се занимавам с дребни суми. Ако петдесет милиона са твърде много, нека забравим за този разговор. Ще се обърна към друга банка.
Като че ли за миг тази важна и обещаваща сделка, заради която Хейуърд всъщност бе дошъл до тук, се изплъзна между пръстите му.
— Не, не — твърдо каза той. — Не са прекалено много.
Хейуърд започна да си припомня на ум заемите, предоставени от Първа търговска американска банка. Нямаше друг човек, който да ги знае по-добре от него. Да, те можеха да дадат петдесет милиона на Сънеко. Щеше да се наложи да направят някои промени — драстично да намалят по-малките заеми, както и заемите за строителство на жилища, но това не беше чак толкова трудно. Един голям заем за клиент като Сънеко би бил значително по-изгоден, отколкото множество малки заеми, чието предоставяне и събиране изискваше допълнителни средства.
— Възнамерявам да препоръчам този заем на нашия управителен съвет — решително заяви Хейуърд. — И съм сигурен, че ще го одобри.
— Чудесно.
— Разбира се, позицията ми пред управителния съвет би била много по-силна, ако мога да съобщя на нашите директори, че банката ще има свои представители в ръководството на Сънеко.
Големия Джордж замълча, сякаш обмисляше отговора си.
— Това би могло да се уреди. Но тогава ще очаквам да закупите доста от нашите акции. Крайно време е да се влеят малко свежи пари при нас, това ще повиши и цените на акциите ни.
Хейуърд каза с още по-голяма увереност:
— Това би могло да се осъществи. По всичко личи, че Сънеко ще установи активни връзки с нас, така че се налага да намерим един взаимноизгоден баланс…
Хейуърд разбираше, че в момента водеха типичен разговор между банкер и клиент. И двамата спазваха основното правило в отношенията между банките и корпорациите: дай ми, за да ти дам.
Куортърмейн извади от кожената си чанта стика за голф и каза раздразнено:
— Не ме занимавай с подробности. Моят финансист Инчбек пристига днес. Утре се връщаме заедно. Така че ще можете да се срещнете.
С това краткият делови разговор приключи.
А през това време непрекъснатите грешки в играта на достопочтения Харолд явно бяха раздразнили неговия партньор. „Ще ме побъркаш“ — оплакваше се Байрън Стоунбридж. Или: „По дяволите, Харолд, тези твои несполучливи удари сякаш са заразителни! Би трябвало да се ваксинирам.“ Може би раздразнението бе причината, но ударите на вицепрезидента също бяха станали неточни.
Но Остин не успя да нанесе по-добър удар, дори след отправените му упреци и до седемнайсетата дупка Големия Джордж и точният засега Роскоу продължаваха да водят с една точка. Това доставяше голямо удоволствие на Куортърмейн и той запрати топката на осемнайсетата площадка на цели двеста и седемдесет ярда, точно по средата, а след това с един лек допълнителен удар я насочи в целта и неговият отбор спечели играта.
Големия Джордж беше много доволен от победата и приятелски прегърна Байрън Стоунбридж.
— Предполагам, че това прави моят кредитен баланс във Вашингтон още по-стабилен.
— Зависи какво точно искаш — каза вицепрезидентът многозначително и добави: — И дали си достатъчно дискретен.
Докато си пиеха питиетата в съблекалнята, достопочтеният Харолд и Стоунбридж дадоха на Куортърмейн по сто долара — такава беше предварителната уговорка. Хейуърд не беше участвал в залагането, така че не получи нищо.
— Играта ми хареса — великодушно каза Големия Джордж и се обърна към останалите: — Смятам, че Роскоу трябва да получи някакво признание. Не сте ли съгласни?
Те кимнаха, а той удари с ръка по коляното си и рече:
— Сетих се какво! Място в управителния съвет на Сънеко! Как ви се струва тази награда?