— Шегуващ се, нали? — усмихна се Хейуърд.
Усмивката мигом изчезна от лицето на президента на Сънеко.
— Когато става дума за Съпранешънъл, аз никога не се шегувам.
Хейуърд разбра, че по този начин Големия Джордж слагаше завършек на предишния им разговор. Съгласеше ли се, това би означавало, че приема и останалите задължения…
Колебанието му продължи само секунди.
— Щом е така, приемам с удоволствие.
— Ще го обявим следващата седмица.
Предложението бе толкова неочаквано и смайващо, че Хейуърд не можеше да повярва. Той очакваше, че някой друг от директорите на Първа търговска американска банка ще бъде поканен да участва в управителния съвет на Съпранешънъл. Но че ще бъде избран точно той, и то лично от Куортърмейн, това беше наистина чудо на чудесата. Сегашните членове на управителния съвет на Сънеко бяха до един включени в раздела за бизнес и финанси на „Кой кой е“.
Сякаш прочел мислите му, Големия Джордж се засмя:
— Освен всичко друго, така ще можеш да следиш за парите на банката.
Хейуърд забеляза, че достопочтеният Харолд поглежда въпросително към него. Хейуърд кимна леко и колегата му директор-в Първа търговска американска банка направо засия от задоволство.
8
Втората вечер във вилата на Куортърмейн на Бахамските острови бе съвсем различна от първата. И мъжете, и момичетата се бяха отпуснали и сближили. Роскоу Хейуърд веднага забеляза разликата. Причината беше ясна.
Интуицията му подсказваше, че Рита е прекарала предишната нощ с Харолд Остин, а Криста — с Байрън Стоунбридж. Той се надяваше, че те не мислят същото за него и Аврил. Домакинът явно знаеше истината — думите му тази сутрин бяха недвусмислени. Големия Джордж несъмнено бе подробно информиран за всичко, което ставаше или не ставаше в къщата му.
Вечерта беше прекрасна. След като пийнаха, насядали покрай басейна, те се преместиха на терасата, за да вечерят. Роскоу Хейуърд се развесели.
Той изпитваше съвсем искрено удоволствие от ухажването на Аврил, която не проявяваше признаци на недоволство за това, че я бе отпратил предишната нощ. Хейуърд успя да устои на нейните невероятни изкушения и смяташе, че не е необходимо да се отказва от приятната й компания. Причина за еуфоричното му настроение бе и появилата се възможност за делови контакти на банката със Сънеко, както и неочакваното, зашеметяващо предложение да стане член на управителния съвет на Съпранешънъл. Всичко това щеше да издигне значително престижа му в Първа търговска американска банка. Избирането му за президент на банката изглеждаше много по-сигурно.
Преди вечеря той проведе кратка среща с финансиста на Съпранешънъл Стенли Инчбек. Инчбек бе пооплешивял, преливащ от енергия нюйоркчанин. Двамата решиха да уточнят подробностите около заема, докато летят на север на другия ден. Останалото време Инчбек прекара в кабинета на Куортърмейн. Той не се появи нито докато пиеха около басейна, нито на вечеря.
От прозореца на стаята си на втория етаж Роскоу Хейуърд беше забелязал, че Куортърмейн и Байрън Стоунбридж се разхождаха в градината близо час преди вечеря, увлечени в сериозен разговор. Те бяха далеч от вилата, за да дочуе темата на разговора им, но по всичко личеше, че Големия Джордж убеждаваше в нещо събеседника си. Вицепрезидентът го прекъсваше от време на време, като най-вероятно му задаваше въпроси. Хейуърд си спомни репликата на игрището за голф за „стабилния кредитен баланс във Вашингтон“ и се запита кой ли от многобройните интереси на Съпранешънъл бе обект на разговора им. Вероятно никога нямаше да узнае това.
След вечерята, в хладния, наситен с приятни ухания мрак, Големият Джордж се прояви още веднъж като чудесен домакин. Той обгърна с две ръце чашата с гравирано „К“ и обяви:
— Тази вечер няма да ходим никъде. Тържеството продължава тук.
Икономът, сервитьорите и музикантите се бяха оттеглили незабелязано.
Рита и Аврил, които пиеха шампанско, възкликнаха в един глас:
— Тържество тук?!
Бай Стоунбридж също прояви интерес:
— Какво по-точно тържество?
— Вихрено тържество — обяви Криста, като едва доловимо завалваше думите от изпитото вино и шампанско. — Тържество с къпане. Искам да плувам.
— Че какво те спира? — подхвърли Стоунбридж.
— Нищо, Бай, скъпи! Абсолютно нищо! — С няколко плавни движения Криста остави на масата чашата с шампанско, събу обувките си, откопча колана си и дългата зелена рокля се свлече в краката й. Отдолу имаше само бикини. Тя ги свали и побутна с крак встрани. Повече нямаше какво да съблича.
Гола, усмихната, със съвършени пропорции на тялото, стегнати гърди и дълга черна коса, тя приличаше на оживяла скулптура. Криста прекоси бавно терасата, слезе до осветения плувен басейн и се хвърли във водата. Тя преплува басейна, обърна се и извика на останалите: