— Тук отзад всичко наред ли е? — попита той.
— Кой си ти, мамка ти?
— Аз съм Донатело. Това е моят салон — учтиво обясни мъжът. И добави не дотам учтиво: — А кой, си ти, мамка ти?
— Аз съм съпругът на дамата. Бихме оценили, ако ни оставите за малко насаме.
— В такъв случай, може би ще помислите, дали да не понижите леко тона си.
— Съжалявам за това, Дони, момчето ми — каза Том. — Ще се опитаме да не викаме.
— Не мисля, че жена ви иска да говорите повече — каза Донатело и погледна за потвърждение към Лейни.
Тя кимна.
— Боя се, че ще се наложи да ви помоля да напуснете — добави Донатело.
— А аз се боя, че ще се наложи да наритам тлъстия ти малък гъз.
При тези думи Донатело се обърна на петите на черните си кожени ботуши и се върна в предната част на салона.
— Тъп педал — измърмори Том и се обърна към Лейни, но забеляза в очите й отново да се надига решителност.
— Искам да си вървиш — каза тя.
— А аз искам ти да се прибереш у дома.
— Това няма да стане.
— Виж. Съжалявам. Ясно? — попита Том, бесен от хленченето си. — Не исках да правя сцени. Просто си нямаш представа колко ме разстройва цялата тази работа.
— Повярвай ми. Разбирам точно колко е разстройващо.
— Не разбираш нито едно шибано нещо — сопна се Том.
— Чудесно — заяви Лейни.
— Чудесно — повтори той. — Мислиш си, че знаеш всичко, нали? Мислиш си, че ти караш влака. Че можеш просто да ми заповядаш „Скачай“ и аз ще питам „От колко високо?“
— Мисля, че не сме били щастливи от много дълго време.
— Кой не е бил щастлив? Аз съм бил щастлив.
— Е, в такъв случай, предполагам, че само това има значение, нали?
— Да не искаш да ми кажеш, че ти не си била щастлива?
Лейни го погледна така, сякаш току-що му бе пораснала втора глава.
— Къде си бил през последните няколко години, Том?
— За какво говориш, по дяволите?
— Повтарях ти до посиняване, че не съм щастлива. Но все едно говорех на стената.
— Ти само знаеш да говориш, мамка му — каза Том. — Да говориш и да се оплакваш. Никога нищо не е както трябва. Нищо, което направя, не е достатъчно добро.
— Това е, защото ти никога нищо не правиш! — изстреля в отговор Лейни.
— Ти пък да не си толкова шибано перфектна?
— Никога не съм казвала, че съм перфектна.
— О, много си далеч от перфектността, миличка. Аз мога да ти го кажа. Погледни се в огледалото, ако искаш да разбереш колко си далеч. — Той я сграбчи за лакътя, завъртя й обратно и насила насочи лицето й към огледалата срещу мивките. — Да не се имаш за някое готино парче? Мислиш си, че като ме зарежеш, и ще се редят на опашка за теб ли? В случай, че не си забелязала, приличаш на лайно. Още си с теглото на бременна, а Коуди е на две шибани години. И от мен се очаква да искам да се прибирам вкъщи? Как ще искам да прекарвам времето си с теб или да те извеждам — да се фукам с теб пред приятелите си ли? Смъкни някое и друго кило, оперирай си носа и си сложи цици, и може и да ми се прииска да прекарвам повече време вкъщи.
Очите на Лейни се изпълниха със сълзи. Страните й се зачервиха, сякаш я бяха цапардосали.
— Знаеш ли, мисля, че винаги съм знаела, че не ме обичаш — тихо промълви тя.
— Правилно си разбрала — отсече Том.
— Но чак сега си дадох сметка, колко много ме мразиш всъщност.
— Отново си права, скъпа.
Лейни си пое дълбоко дъх, раменете й увиснаха и тя се извърна от отражението си в огледалото.
— Тогава, какво правиш тук, Том?
— Искам ти и децата да се върнете вкъщи — отговори така, сякаш бе най-логичното нещо.
— Съжалявам. Не можем да направим това.
— Значи аз въобще нямам думата?
— Мисля, че каза повече от достатъчно.
— О, аз едва сега започвам.
— А аз бих казал, че в голяма степен приключихте — обяви Донатело, завърнал се при тях, макар да спазваше удобна дистанция.
— Изчезвай, чекиджия.
— Информирал съм полицията. Ще пристигнат всеки момент.
Том изръмжа.
— Мамка му. Ебаваш се с мен.
— Препоръчвам ви да си вървите, преди да са дошли.
Том се обърна към Лейни.
— Предупреждавам те, кучко. Няма да ме изриташ от собствената ми къща. Няма да отведеш децата ми.
Лейни не каза нищо.
— Това не е краят — добави той. После се устреми към Донатело, блъсна го в извитата стена и изхвърча от салона.