Държаха се в обятията си в продължение на почти час, разговаряха, кискаха се, разменяха си меки целувки и нежни ласки, като нервни тийнейджъри, които се боят да предприемат нещо повече. Изведнъж чуха тичащи стъпки по външния коридор. Пред тяхната врата стъпките рязко спряха. Тутакси последва гръмко хлопане.
— О, не — прошепна Сузи, дръпна се от обятията на Уил и ужасено се втренчи във вратата.
— Отворете — заповяда някакъв глас и продължи да блъска.
— Том? — каза Уил и скочи на крака.
— Отворете проклетата врата! — Още блъскане. — Уил, ти ли си там? Отвори шибаната врата, мама му стара!
По дяволите, помисли си Уил и направи знак на Сузи да се скрие в спалнята.
— Ще се отърва от него, колкото се може по-бързо — произнесе тихо, сграбчи я, както се канеше да излезе и я целуна отново.
— Може ли просто да ме целуваш известно време? — бе го попитала и той с радост се бе подчинил. По дяволите, мога да прекарам цял ден да я целувам, мислеше си сега, докато я гледаше как изчезва зад ъгъла. Какво, за Бога, търсеше Том тук?
— Винаги ли нахлуваш така? — попита, щом отвори вратата.
Том диво размахваше ръце във всички посоки едновременно.
— Къде е Джеф?
— Във фитнеса.
— Мамка му. Разбира се, че е във фитнеса. Къде другаде да бъде? Мамка му — повтори той.
— Проблем ли има? — с нежелание попита Уил.
— Кристин вкъщи ли е? — Том погледна към спалнята.
— Тича по задачи — побърза да отговори Уил, готов да се метне между Том и спалнята, ако той бе направил и една стъпка в тази посока.
— Значи, тук си само ти. Това се опитваш да ми кажеш.
— Не се опитвам да ти кажа нищо.
— О, човече. Не и ти — силно изръмжа Том. — Днес чух достатъчно такива лайна от Лейни.
— Не разбирам за какво говориш.
— Тази сутрин Лейни отиде да се види с адвокат.
— Съжалявам — каза Уил, макар изобщо да не му пукаше. Искаше просто Том да се махне от апартамента, така че да може отново да се целува със Сузи.
Том се пльосна в кожения фотьойл срещу дивана, протегна дългите си крака пред себе си, сякаш нямаше намерение да ходи никъде. Посочи чашата на пода.
— Какво пиеш?
— Вода.
— Имаш ли нещо по-силно?
— Не е ли малко рано?
— Ти кой си — майка ми ли?
— Мисля, че в хладилника има някаква бира.
— Звучи добре — заяви Том, без да мръдне.
Уил отиде в кухнята, мислейки си за Сузи в спалнята. Колко ли щеше да чака? Кога ще да изгуби търпение и ще хукне към къщи при доктор Дейв? Отвори вратата на хладилника, намери бутилка „Милър“ светло, отвори я и я отнесе във всекидневната.
— Какво? Без чаша? — възкликна Том.
— Наздраве.
Том надигна бутилката до устните си.
— И така става. — Той отметна глава назад и отпи голяма глътка. — Така е по-добре. Ама че сутрин беше.
— Виж, имам малко работа.
— И какво те спира?
Уил се отпусна на дивана, без да каже нищо. Допивай си бирата и се махай, по дяволите, говореха очите му.
— Знаеш ли какво ми каза тая кучка? — попита Том. — Каза, че трябвало да плащам издръжка за децата. Тя взима децата, обаче аз трябва да плащам за издръжката им.
— Те са твои деца — напомни му Уил.
— По-скоро ще гния в затвора до края на дните си, но няма да й дам и една шибана стотинка.
Направи го, мълком каза Уил.
— Не трябва ли да си на работа? — попита на глас.
— Ще напусна шибаната работа. Ако Лейни си мисли, че ще получава половината от заплатата ми, ще трябва пак да си помисли.
— Това звучи малко като да си отрежеш носа, за да подразниш лицето си, а? — каза Уил, за което моментално съжали.
— Какво?
— Нищо.
— За какво говориш — да си отрежа носа, за да… какво?
— Да си отрежеш носа, за да подразниш лицето си — повтори Уил. — Майка ми обичаше да казва това.
— Вярно? Наистина звучи като от устата на Злата вещица. Така я наричахме двамата с Джеф, да ти кажа. Злата вещица от Западно Бъфало.
— Зная само, че и тя никога не ви е била голям фен.
Том сви рамене и отпи наново от бирата си.
— Сякаш ми пука. Кога се връщаш, впрочем? Сигурен съм, че на Злата вещица й липсва златното момче.
— Не съм решил още.
— Не бива да злоупотребяваш с гостоприемството, братле. Нали знаеш какво казват за гостите? — Уил не отговори, затова Том продължи: — Те са като рибата. Минат ли три дена и почват да смърдят.